Камен Колчев: Освен да се правят пари, трябва да се влагат морал и етика

Камен Колчев, главен изпълнителен директор на ЕЛАНА Финансов Холдинг, за общото между планината и бизнеса, както и особеностите на ръководене на финансови дружества, в интервю за сп. Икономист:

Нееднократно се е случвало журналисти да потърсят Камен Колчев по телефона, но той да отклони обаждането им, защото в момента дава дежурство като спасител на Витоша. Единственото обвинение, отправяно му някога публично, бе от участници на капиталовия пазар за негово изказване като председател на БАЛИП [Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници], че някои от акциите, търгувани на Българската фондова борса, са силно надценени и високата им оценка се поддържа чрез съмнителни практики. Вместо да се ласкае и кичи с титли, той обяснява успехите на холдинга с екипа, който е създал. Правил е докторат в сферата на изкуствения интелект [който не е завършил] и е отклонил предложение за научна кариера в Масачузетския технологичен институт.

- Г-н Колчев, мнозина Ви познават като човек, който практикува планинско катерене и освен това сте планински спасител. Кое Ви мотивира да практикувате тези занимания?

- Повечето хора си имат някакви хобита, моето е планината. Планината в най-широкия смисъл на думата. Дали ще е ходене из планината, експедиция до висок връх някъде по света, или каране на ски, самото преживяване в планината за мен е много зареждащо и много мотивиращо. Още от ученическите си години харесвам ходенето в планината и така досега.

- Често хората намират аналози или пресечни точки между начина, по който гледат на бизнеса и на хобито си. Как Вие можете да направите аналог между работа и хоби?

- Планината учи на търпение. Там нещата не стават бързо и не могат да се прескачат етапи. Това е полезно и в нашия бизнес, където се иска търпение, иска се да се следи развитието на пазарите, преди да се вземе решение. Трябва да се огледат всички възможности и да се преценят всички фактори, същото, което трябва да се направи и в планината - да се оценят всички опции и всички рискове, преди да се вземе решение. Самото изпълнение на решението също се случва сравнително бавно и поетапно. Ако приложиш това в бизнеса, според мен би било добра философия.

- Кои са най-опасните ситуации, в които сте попадали като катерач или като спасител?

- Не се изживявам като катерач. По-скоро обичам да ходя в планината. Включително и във високи планини. В опасни ситуации човек може да изпадне и чисто обективно, без да допусне грешка или без да зависи от него. Това също са фактори, които трябва да се предвидят и оценят като рискове. Трудно ми е да посоча определен момент с кой знае какъв риск. Може би защото доста предпазливо ходя в планините и затова продължавам да ходя, и то с удоволствие. Може би изводът е човек да оценява обективните рискове, които не произтичат от него, и да не изключва решението да се върне понякога, вместо да продължи напред.

- Вие сте сред българите, изкачили Еверест. Как подходихте към него и с каква нагласа тръгнахте?

- От една страна, това е завършек на един път, но от друга, е само етап. Завършек, доколкото човек не може да отиде там, без да се подготви психически и умствено. Ти трябва да осъзнаеш мащаба на тази планина, а за да се случи това, трябва, да си минал през по-малки, по-големи и още по-големи планини и накрая да стигнеш до Еверест. С него обаче не свършва нито планинарството, нито любовта ми към планината - ако щете, нашите планини, Алпите, които са само на час полет оттук. Затова Еверест, макар да е най-високият връх, е само етап, а планината продължава да си е там и да е интересна за посещение.

- Така и не се чу да се замесите в скандал, или пък лоша дума за Вас. Може ли да посочите нещо, за което сам бихте се разкритикували?

- Никога не е късно да се чуе нещо лошо или човек да стане за резил по един или друг повод. Трески за дялане всеки си има. Аз например съм твърде взискателен, което в някои случаи е прекалено. Да, безспорно това сигурно е полезно за работата, но балансът може би трябва да се промени с времето. От друга страна, като работодател не съм идеален. Поради хобито ми понякога отсъствам от работа за седмица, две, месец. От това екипът не бих казал, че страда, защото е идеално комплектуван, но със сигурност (надявам се) на колегите им е малко по-спокойно, когато съм тук.

- Да може един бизнес да се развива без създателя си, не е ли знак, че той е наистина завършен и пълноценен?

- Това е етап, който повечето бизнеси преминават, когато се трансформират от семеен бизнес в корпоративна структура. В „ЕЛАНА" преминахме този етап през 2006 - 2007 година. Моята работа като основен собственик и ръководител на холдинга, в който са тези компании, е да давам насоки за развитие, да помагам за това развитие, а не да се занимавам с оперативното управление на тези дружества. За това има квалифицирани хора, които се справят великолепно. Моята работа е свързана със стратегическото планиране и развитие, контактите, развитието на нови пазари и продукти, а не толкова с оперативната работа. Но това не значи, че съм готов да се пенсионирам. В този смисъл „ЕЛАНА" може да работи и без мен от доста отдавна. От друга страна, си гъделичкам самочувствието, че и аз с нещо мога да съм полезен.

- Създадохте бизнеса през 1990 г., какво беше да правите такъв бизнес тогава?

- Беше интересно. Трябваше в личен план да взема съдбовното решение да продължа ли да се занимавам с наука тогава завършвах дисертацията си по изкуствен интелект в БАН, или да започна нещо различно. Избрах различното. Взех това решение още през 1988 година, на един световен конгрес по изкуствен интелект в САЩ, където приеха мой доклад. Отказах на MIT (Масачузетски технологичен институт, бел. ред.) да продължа там. Отказах да емигрирам, но си дадох сметка, че условия да се прави елитна наука в България липсват и аз нямам шансове в тази насока, ако не емигрирам. А не исках да емигрирам и затова реших да изоставя науката, и се захванах с бизнес. Точно тогава (след 1989 г.) се появи и възможността за частна инициатива на финансовите пазари. Като математик си харесах това и с това започнах.

- Кога смятате, че организацията, която сте създали, стана еквивалентна и адекватна на някоя съпоставима компания с подобен бизнес на развитите пазари?

- Нашата организация съответства на нашия пазар. Брокерското ни дружество работи на международните пазари, но сме насочени към местни клиенти и сме изградили инфраструктура за това. Нашият пазар е доста недоразвит и по тази причина в „ЕЛАНА" може да не видим звена и отдели, които бихме видели в Лондон. Те просто не ни трябват, макар че организационно и структурно конвергенцията е по-бърза от пазарната. Да се надяваме, че пазарът ще навакса.

- Бихте ли желали да благодарите на някого, чиято подкрепа през годините е била определяща?

- На първо място - на семейството ми. За това, че години наред са били пренебрегвани в някаква степен, за да имам възможност да развивам бизнеса. Винаги съм се старал да им отделям максимално внимание, но създаването и развитието на един бизнес не е с работно време от 8 до 5. И разбира се екипът на „ЕЛАНА". Със сигурност има ключови хора в „ЕЛАНА". Това са хората на изпълнително ниво. Но за мен по-важното е, че екипът е хомогенен, компактен и сработен. Това е разковничето за успеха. Не само във финансовия бизнес, а във всеки един бизнес. Успешен бизнес се прави от екипа, не от човека.

- Текучеството при Вас е малко. Как привличате и как задържате хората?

- Когато търсим хора, ние оценяваме кандидатите не само по тяхното образование и професионални качества. Аз много държа на човешките качества. Опитвам да създам екип не само от добри професионалисти, но и от добри и качествени хора. Мисля, че до голяма степен съм успял, и това е причината за ниското текучество, което имаме. Важно е хората да се чувстват добре. Да са доволни от това, което правят, и да са доволни от името, за което работят. Да го харесват.

- Как се развива един Ваш специалист, след като вече е приет на работа?

- Винаги подкрепяме и стимулираме непрекъснатото обучение на хората. Който иска да учи нещо, винаги сме го подкрепяли, включително и по-дълги, 3-годишни програми. Пазарите се развиват много бързо и познанието за тези пазари се променя. Ако искаме да сме в крак с промените, и хората ни трябва да учат.

- Как уволнявате хора?

- Уволнявал съм хора, които са били недостатъчно лоялни. Там подходът е рязък и бърз. Налагало се е да съкратя хора по време на кризата 2008 - 2009 година. Тогава се опитвах да смекча удара върху тях. Зависи по каква причина се освобождава човек.

- Един банкер някога ми каза, че във финансовия сектор човек трябва да знае да прави пари. Как гледате на правенето на пари?

- То е средство и цел. Всеки частен бизнес е създаден, за да прави пари, но това не бива да бъде самоцел. Парите са средство за поддържане на начина на живот, но със сигурност не са самоцел. Нееднократно съм правил компромис с приходите с оглед на това дали харесвам клиента, от когото мога да спечеля пари. Специално в „ЕЛАНА" парите не са самоцел, защото моето дълбоко убеждение е, че освен да се правят пари, трябва да се влагат и морал и етика, и това не трябва да се забравя.

- Ако някога попаднете в компанията на човек като бащата на Бъд Фокс от филма „Уолстрийт", който не вярва във финансовия сектор, какво ще му кажете?

- Бих опитал да му обясня как работи този сектор и да му покажа, че той е като всяка една индустрия. Когато одиторите или адвокатите предоставят определени услуги и получават пари, те генерират продукт. Така и финансовият сектор генерира продукт, срещу който получава пари под формата на комисиони. Това е много опростенческо определение, но истината е, че много хора, особено в България, не познават и не разбират финансовите услуги. Крайно време е от четвърти клас да започнат да се учат основи на икономиката, наравно с природознанието, защото хората трябва да са готови за реалностите, когато навлязат в живота. На този тип хора бавно и полека обяснявам какво и как се прави, опитвайки да им покажа, че това работи както всяко друго производство и всяка друга индустрия. Трудно е, защото липсва образователна основа и това все повече става социален проблем, защото живеем в свят, в който икономиката движи голяма част от битието ни и трябва да я познаваме и разбираме.

- Какво мислите за търговия посредством алгоритми?

- Като човек, който се е занимавал с програмиране и изкуствен интелект още преди 30 години, не смятам, че алгоритмите за търговия са решение. Те предполагат висока ликвидност на пазара, а такава на нашия пазар няма. Също предполагат и високи обеми, които не могат да се покрият от трейдърите. У нас няма причина да се говори за търговия и автоматизация просто защото търговията е твърде малка в България. Още повече, защото алгоритми се прилагат спрямо високооборотни активи като валути и договори, за разлика и по-малко при търговията с акции.

- Кризата от 2008 г. ли беше най-голямото предизвикателство?

- Трудно ще кажа кое е най-тежкото, но кризата от 2008-а си беше предизвикателство. Аз очаквах какво ще се случи. Казах го публично и бях упрекнат, че съм разклатил пазара. Предизвикателството при нас дойде не от самата криза. Ние бяхме готови за нея, имахме необходимите планове и резерви. Предизвикателството дойде в стил „перфектната буря", когато едновременно с кризата се случиха събития, които ограничиха нашите приходи от други пазари. Приключихме с управлението на един фонд за управление на земеделска земя, на чиито приходи разчитахме за целия период на кризата, и това ни изправи в не особено приятна ситуация. Преодоляхме я в крайна сметка и продължихме напред.

- Какви изводи сте си направили от болезнения опит в бизнеса Ви?

- Човек се учи ежедневно. Повече от грешките. Направили сме си поуките. Основното, което бих казал, е, че човек трябва да планира по-дългосрочно, да отчита повече рискове, отколкото може да си представи, ако иска да е on the safe side.

- Рекетирали ли са Ви мутри?

- Не. Мисля, че тъй като не бяхме от „назначените милионери", а започнахме да изграждаме бизнеса си сами и от нулата, още повече че в първите години той беше много малък, останахме под радара на тези хора. Имаше интересна случка от 90-те години. Във Варна, където имахме офис, опитаха да си поискат пари за охрана. Ръководителят на офиса, с когото и до днес сме в много добри отношения, макар да не е с нас, ги извика и им каза: „Шефът много се ядоса". Тогава нямаше Фейсбук, не са имали информация кой кой е, и са решили повече да не ни искат пари. Не сме имали проблеми, защото бяхме много малки.

- Политици опитвали ли са да Ви наложат „такса успех"?

- Този пазар е много сложен. Политиците, които се занимават с това, гледат къде има много кеш. Тук такъв няма. Рейдват се бизнеси, които имат много кеш и могат лесно да се завземат и лесно да се управляват. Но финансовият бизнес не е такъв.

Интервюто е публикувано в сп. Икономист на 20 март 2020 г.