Кристина Цветанска: Ако фонд „Земеделие" не побърза, ще изгубим пари по селската програма

Кристина Цветанска, председател на БАКЕП и изпълнителен директор на ЕЛАНА Инвестмънт – за състоянието на Програмата за развитие на селските райони и възможните решения за предотвратяване на загуби на европейски средства и за бенефициенти.

Госпожо Цветанска, как гледате на скандалите около къщите за гости, финансирани с пари от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)? Това не се ли отразява на програмата като цяло?

- Това започва да ми прилича на опит да се измести фокусът от истинските проблеми на ПРСР, което ощетява добросъвестните бенефициенти. Да, вероятно има нарушения, свързани с използването на къщите за лични цели. В голяма част от случаите обаче става въпрос за друго, фондът обвинява кандидатите, че не са изпълнили едни условия, които никога и никъде не са им били вменени като задължение. Няма ги нито в договорите, които те са подписвали, нито в наредбите. По този начин след време може да се измисли някое ново правило, което кандидатите да не са изпълнили и пак да бъдат виновни. Това е изключително порочна практика - липсва предвидимост за правилата. Така институцията се опитва да вмени на друг собствената си отговорност. Когато е трябвало да проверяват тези проекти и те са били в период на мониторинг, никой не се е сетил да го направи, да предупреди хората, че трябва да спазват и бизнес плановете, освен всичко останало. Да не говорим, че проблемите с къщите за гости започнаха с това, че хора от администрацията са се възползвали, а сега заради същата тази администрация страдат невинни бенефициенти, които и без друго едва свързват двата края.

Практиката да се променят правилата в ход продължава, така ли?

- Не в ход! Със задна дата. Това е големият проблем. Затова и самата ПРСР върви много зле. Големите проблеми по програмата са други и са свързани с това, че ако не се предприемат драстични мерки, България ще изгуби голяма част от средствата за този програмен период заради инкасирани огромни забавяния. Може би това опитват да скрият. При всяка една нова смяна на ръководството на фонд „Земеделие" ние си казваме, че нещата ще потръгнат, но това не се случва.

Това, предполагам, важи и за новото старо ръководство на ДфЗ начело с Васил Грудев?

- Да. Той дава надежда, че е разумен човек и смята да организира по-добре работата във фонда, но към момента все още няма значим прогрес. Ще ви дам пример: два месеца след като публикуваха списъка с одобрените кандидати по мярката за преработка на земеделски продукти по ПРСР, поне половината от тях все още не са подписали договорите. Два месеца по-късно! Реално администрацията на фонда няма никаква работа по тези проекти - те са разгледани, оценени, одобрени и са ги пуснали за подписване. Самите договори са стандартни бланки, част от документацията при кандидатстването. Просто трябва да се попълнят имената и размерът на инвестицията. Това е.

Къде изоставането е най-голямо?

- Мисля, че няма прием, който да не е забавен. Във втори прием по подмярка 4.2., мярката за преработка на земеделски продукти, имаше сериозно изоставане. Проектите се одобряваха в продължение на близо година и половина. По мярката, свързана с т.нар. неземеделски дейности, по която се финансират проекти за покупка на нови машини и строителни дейности в предприятията и др., одобрението на проектите изостава изключително много. Приемът по нея приключи преди година, а разглеждането на проектите тепърва започна. Да не говорим, че има мерки, по които проектите дори още не са отворени за преглед и оценка - като например мярката за инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката. Там дори няма сформирана комисия за оценка на проектите и работата още не е започнала, въпреки че крайният срок за кандидатстване бе 31 юли 2018 г. Изоставане има при проектите по общинските мерки, които се изпълняват бавно заради търговете, които трябва да се организират от самите общини. Търговете често пъти се обжалват, което допълнително забавя изпълнението на проектите. Ако има обжалване, работата започва около година и нещо след подписването на договора с фонда. Работата по ПРСР върви изключително трудно по всички мерки.

От фонда казват ли защо се случва това?

- Да, казват - защото нямат хора. Там има масово текучество, хората напускат непрекъснато, а правилата по проектите стават все по-сложни.

Какво е решението тогава?

- Да започнат да си вършат работата. Не съм вътре, не знам защо толкова им куца организацията. Но проблемът е сериозен.

Доколкото ви слушам, и сроковете за тримесечна оценка на проектите не се спазват?

- Естествено, че не се спазват. Ние се радваме, ако оценят проект в рамките на една година, година и малко. Разбира се, има и изключения, но те са рядкост. На фона на всичко това Комитетът по наблюдение на ПРСР реши до края на годината да отвори ударно пет нови мерки за прием, а следващата година - нови 11. Нашият призив е в останалото до края на програмния период време всички средства да се фокусират в малко на брой приеми по по-лесни и познати за прилагане мерки.

Това няма ли да блокира фонда, който и сега не се справя с обработката?

- Да, ако не успеят да се организират с приемите, а аз се съмнявам, че ще успеят. Другият проблем е, че голяма част от контролните процедури, които фонд „Земеделие" трябва да има към етапа от отварянето на мерките, всъщност ги няма. Те трябва да бъдат акредитирани от министерството. Това е една от причините мярката за преработката на горските продукти към момента изобщо да не се разглежда, защото във фонда нямат акредитирана контролна процедура за проследяване на размера на държавната помощ. Това е важен детайл от оценката на проектите, без който не може, но аз лично не разбирам защо мярката „седи на трупчета" толкова дълго време.

Изглежда като че ли фондът пуска мерките в опит да не загуби пари и за да отчете работа пред Брюксел?

- Може и така да се тълкува. Абсурдът е, че предстои отварянето на много специфични мерки от ПРСР, по които администрацията няма никакъв опит - например за иновации в земеделието. Документите по нея се готвиха от МЗХГ в продължение на две години, на два пъти се пускаха за обществено обсъждане и сега мярката е отворена. Проблемът е, че тя е много непозната както за кандидатите, ще трябва да участват и университети и научни институти, така и за Управляващия орган. Кандидатстването и оценяването на проектите ще бъде изключително сложно, да не говорим и за самото им изпълнение.

Как забавянето се отразява на фирмите?

- За голямо мое съжаление поне 30% от одобрените проекти по мярката за преработка на земеделски продукти няма да бъдат изпълнени. Знаем го още отсега, защото нашите клиенти отказват да подпишат договорите си.

Защо?

- Защото фондът забави процедурата. Ако тези проекти бяха одобрени през миналата година, фирмите бяха готови веднага да инвестират. Но тук процедурите се забавиха и те вече са разколебани. Бизнес климатът и пазарът се промениха. Това, че влизаме в рецесия, не са само думи, ние наблюдаваме това в инвестиционната активност на нашите клиенти. Те свиват инвестициите, за да не изразходят целия си финансов ресурс и да могат да оцелеят при една очаквана от тях кризисна икономическа обстановка.

БАКЕП вече 10 години работи с институциите и редица наши предложения се приемат от администрацията. Мога да дам много пресен пример с наше предложение, което се прие - в следващия прием по мярката за инвестиции в земеделските стопанства да се намали максималният размер на инвестицията до 500 000 евро с оглед на това да може повече кандидати да се възползват от нея и да се спре да се говори, че средствата отиват само при големите земеделци. Предложението бе прието и на предстоящия прием ще се приложи. Но не всички наши предложения се приемат, тъй като Управляващите органи градят политиката и когато нашите предложения, които са чисто експертни, не са в синхрон с това, естествено, че не ги приемат.

Пълното интервю от в. Сега на 9 декември 2019 г.

Предложенията на БАКЕП за ПРСР

10 години БАКЕП