Пред в. Труд за това какво да очакваме от програмирането на еврофондовете за 2014 - 2020 г. от Кристина Цветанска, изпълнителен директор на ЕЛАНА Инвестмънт и Председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП). Статията е публикувана във в. Труд на 10 декември 2012 г.
Процесът по разработване на програмите по еврофондовете за следващия програмен период 2014 – 2020 г. практически започна от началото на тази година. Основният ангажимент за подготовката лежи на плещите на управляващите органи, подпомагани от една страна от външни консултанти, специализирани в разработване на програми, стратегии и анализи на сектори, и от друга - от работни групи, в които влизат представители на министерствата, на гражданското общество и браншовите организации.
Ползването на външната техническа помощ не е задължително, докато работните групи са изискване по нормативните документи и без тяхното становище програмите не може да се съгласуват с Европейската комисия. Задължително е документите да се изработват в тясно сътрудничество с нестопански и браншови организации, които имат познания за нуждите от подпомагане на секторите, покрити от нея. Изборът на организациите става чрез конкурс, като те доказват своя опит, за да бъдат избрани. В някои от програмите, като ОП „Регионално развитие“, работата на работната група е в напреднал стадий. До момента са минали пет заседания, вече има трети вариант на текста на програмата. За съжаление, програмите за бизнеса са най-назад в подготовката си, ако съдим по това, че работните групи все още не са започнали. По ОП „Конкурентоспособност“, която ще се трансформира в ОП „Иновации и предприемачество“, работната група е сформирана, като първото й заседание ще се проведе през декември. По Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в момента тече изборът на нестопански организации. Причината за забавянето е, че трябваше да се изчака промяна в постановлението, което определя правилата за конкурса с цел да се включат по-широк кръг от организации в областта на земеделието.
За да може една програма да функционира от 1 януари 2014 г., би следвало документите да са готови и дадени на ЕК за одобрение. Теоретично, може да се заработи, без да се чака одобрение, но това не е препоръчително, защото има риск даден аспект от програмата да не бъде одобрен или да се наложи промяна. Затова не изглежда реалистично новите програми да стартират преди средата на 2014 г. Дано предстоящите избори не блокират работата на администрацията, за да може да се стартира поне в средата на годината.
Ролята на диалога с бизнеса
За съжаление, държавната администрация няма достатъчно и добре подготвени кадри, които наред с оперативното управление на програмите до 2013 г. да се справят сами с процеса на програмиране за периода 2014 - 2020 г. Ако погледнем назад, предприсъединителните програми не бяха управлявани така, че да се създаде административен капацитет. Само програма САПАРД натрупа практика, която даде възможност за създаване на експертиза. Реалното финансиране на бизнеса започна по-активно от 2010 г. вместо от 2007 г. - ОП „Конкурентоспособност“ почти не работеше първите 3 години. При всяко ново правителство винаги има промени в структурите, свързани с еврофондовете, което също затруднява създаването на експерти. Затова е важно администрацията да е в диалог с бизнеса. Той носи цялата институционална памет през какви проблеми са минали фирмите още от предприсъединителните програми и кои са добрите практики. Диалогът между бизнеса и администрацията все още предстои да стане ефективен, тъй като на този етап много малка част от предложенията на експертите се въвеждат. Институциите все още не разбират напълно, че възползването от безплатната експертиза на бизнеса може да доведе само до подобряване на усвояването на еврофондовете.
Какви са важните за фирмите тенденции в новия програмен период
На този етап е ясно, че се формират 5 програми, като се обсъжда шеста - ОП „Наука и образование“. В новите програми приоритетите са: създаване на бизнес среда, която да е благоприятна за иновации (това означава повече пари за научно-изследователска дейност,и иновации от бизнеса) създаване на заетост; модерна инфраструктура (инфраструктурни проекти, свързани с пътища в страната и транспорта в основните градове, трети мост на Дунава, жп мрежа, и развитие на мрежите за широколентов достъп в цялата страна). Важен акцент е развитието на екологосъобразна икономика, , което на практика значи: енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, подобряване на водния сектор чрез пречиствателни станции, водопроводни мрежи и пр. Развитието на ефективна администрация е също един от приоритетите. ПРСР ще подпомага повече младите фермери; инвестициите в райони с природни ограничения; развитието на неземеделски бизнес и биологично земеделие.
Промени в механизмите на финансиране – добри и лоши новини
Една от най-важните тенденции в новите програми е намаляването на безвъзмездната помощ за сметка на въвеждането на финансови инструменти (т.нар. финансов инженеринг). Това на практика значи, че фирмите ще имат по-малко възможности за безвъзмездни средства, а финансирането ще бъде предоставяно повече чрез финансови инструменти под формата на дългосрочни нисколихвени кредити и дялови участия. Ползването на финансовия инженеринг е тенденция в Европа и ще се налага като предпочитан метод при ползване на европейски средства. За българския бизнес обаче това не е добра новина, тъй като той все още е твърде млад и неустойчив, като продължава да има драстична нужда от помощ за инвестиции в основни неща като модерно оборудване. За собствениците на българските фирми все още е трудно да приемат, че ще вземат финансиране, като се разделят с дял от собствеността, а да не говорим, че кредитите, макар и с ниска лихва, не могат да се сравняват с подкрепата чрез безвъзмездни средства.
Най-гъвкавите промени се подготвят в ПРСР. Предвижда се мерките да не са разпределени в оси, което сега затруднява прехвърлянето на средства. Предстоящата програма обещава повече шансове за адекватна подкрепа на земеделието и селските райони според настоящите им нужди. Земеделските производители ще се зарадват също, че могат да кандидатстват с комплексни проекти. Това означава, че могат да получат финансиране за цялостен инвестиционен проект, който да включва освен техника, и дейности по съпътстващ неземеделски бизнес.
Новините за новия програмен период тепърва предстоят. Всички се надяваме той да промени тъжните факти, че България продължава да е страната с най-ниска производителност на труда в ЕС и най-слабо развитата държава членка. Остава да стискаме палци новите програми да са основани само на добрите практики от настоящия период, като се избягват допуснатите грешки досега.
