Какви са проблемите след приключване на първия прием по ПРСР – за подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства - това беше централната тема за дискусия в студиото на предаването Investbook на телевизия Bulgaria on Air на 28 юли 2015 г. с Кристина Цветанска, председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) и изпълнителен директор на ЕЛАНА Инвестмънт. В предаването се включи с коментар по проблемите по ПРСР и с предложения Ивайло Тодоров, изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ).
Първият прием приключи с 3500 проекта за ограничения бюджет от 150 млн. евро, като по данни от предварителната проверка, приключила на 27 юли, за одобрение ще се разглеждат само 730 проекта.
Кристина Цветанска поясни в предаването, че 730 проекта представляват 130% от бюджета на приема по мярката, така че при по-подробната оценка евентуално ще отпаднат проекти и при всички случаи под 20% ще бъдат одобрените за финансиране инвестиции.
Председателят на БАКЕП обърна внимание, че досега няма икономически аргумент срещу предложението на асоциацията да се увеличи бюджета на приема по подмярка 4.1. поне два пъти. „Основният въпрос е откъде ще дойдат парите“ - каза тя. „Те могат да се вземат от самия бюджет на мярката, който е на 450 млн. евро. Националният бюджет няма да бъде натоварен. Средства от него ще се използват след като се изпълнят проектите. Дори тази година няма да се плаща нито един лев от тази програма“ - посочи Цветанска.
Кристина Цветанска поясни риска от загуба на средства по програмата, ако не се предприемат действия за увеличаване на бюджета тази година. Предвид това, че за всяка програма се определя 6% резерв, който се освобождава за усвояване само ако се изпълнят междинни цели през 2018 г., и фактът, че само проектите по този първи прием ще се изпълняват 36 месеца, практически няма как в края на 2018 г. да се докладват 700 млн. евро изпълнени и разплатени проекти.
Ивайло Тодоров добави, че асоциацията на земеделските производители предлагат да се увеличи националното съфинансиране по мярката, за да може да не се демотивира големият брой стопани, които са кандидатствали, след като повече от 2 години не е имало възможност за инвестиционни проекти „За националния бюджет трябва да са приоритет инвестициите в селското стопанство, не говоря за субсидиите“ - каза Тодоров. Преди дни АЗПБ предложи също да се въведе краен срок от 6 месеца за стартиране на проект след подписване на договор, за да не се налага да се чака 36 месеца, например, за да се разбере дали един проект е намерил финансиране и дали ще бъде изпълнен. „Така няма да бъде стопиран бюджетът дълго време“ – поясни той.
Подробно всички предложения и пояснения на рисковете в проведения прием на подмярка 4.1.:
