Камен Колчев за 25-годишната история на ЕЛАНА пред Forbes България

В броя за м. март на сп. Forbes България журналистът Христо Петров разговаря с Камен Колчев, главен изпълнителен директор на ЕЛАНА Финансов Холдинг, за началото на бизнеса преди 25 години, за поуките, за добрите и лошите времена на финансовите пазари.

Започнал с валутна търговия, днес Камен Колчев управлява една от най-големите небанкови финансови групи в страната. Ключът към успеха? Бъди на правилното място в правилното време. И се зареди с много търпение

За човек, който е прекарал последния четвърт век, правейки пари от финансовите пазари, Камен Колчев използва думата „случайност" сравнително често. През 80-те години, когато трябва да избере с какво да се занимава, за да изкарва прехраната си, той въобще не се интересува от финансови пазари. Колчев е студент по математика и се готви да защити дисертация по темата за изкуствения интелект. Така го заварва указ 56, с който в България е разрешена частната инициатива. Колчев решава да използва Възможността и създава фирма с двама колеги от университета, като първоначалният им план е да пишат софтуер. По това време обаче процъфтява търговията с компютри и хардуер, затова новосъздаденият бизнес започва да се занимава и с това. През 1990 г. държавата разрешава и частната финансова дейност и тримата съдружници решават да влязат и в търговията с валута. Това ново перо на бизнеса се поема от Колчев, „може да се каже случайно". Тази случайност обаче предопределя бъдещето му.

Започвайки собствения си бизнес с търговия с валута в началото на демокрацията, днес Камен Колчев притежава инвестиционен посредник, взаимни фондове, консултантска компания, дружество за лизинг на земеделска земя - всички обединени под бранда „Елана". Той на практика е един от хората, участвали в оформянето на фондовия пазар в България такъв, какъвто е днес, оставяйки отпечатъците си в първата приватизация през борсата, организирането на някои от най-големите първични публични предлагания и възхода на пазара за земя. Едва ли има нещо случайно във факта, че Колчев знае как да превръща в пари проектите, с които се захваща. Миналата година компанията му за лизинг на земя „Елана Агрокредит" успя да набере 14 млн. лв. през борсата. Пак през 2015 г. „Елана" организира първичното публично предлагане на софтуерната „Сирма груп холдинг", набирайки 11.5 млн. лв. от пазара.

Когато Forbes го пита кои са сделките, които са били като крайъгълен камък за неговата компания, той отговаря, че такива няма. „Ъгловите камъни са екипът, който е много важен, ъглов камък е търпението - казва Колчев. - Крайъгълен камък е отношението ти към клиентите. Това са устоите, върху които се гради успешният бизнес."

Камен Колчев се оказва собственик на малък бизнес с обменни бюра в началото на 90-те години, след като със съдружниците си решават да си разделят спечелените дотогава пари и да се разделят. По това време търговията с валута е благодатен бизнес - отварянето на икономиката води до глад за чужди валути и още през 1991 г. новосъздадената компания на Колчев „Елана" се разраства до мрежа от 37 обменни бюра. „Което си беше направо безумие, защото едва сега осъзнавам какви рискове съм поемал - спомня си Колчев, визирайки факта, че първите години на демокрацията са белязани от кражби, рекет и измами. Слава богу, минах между капките, защото тогава имаше достатъчно „лоши хора".

Има обаче и плюсове. Икономиката минава през серия от трусове, които ескалират в колапс на държавните финанси и обезценяване на лева, граничещо с хиперинфлацията. Цените започват да растат толкова бързо, че пред обменните бюра се извиват опашки от хора, които искат да обменят левовете си в долари, за да съхранят стойността им. Освен с валута обаче Колчев започва да търси разширение на бизнеса и на финансовите пазари. Компанията получава лиценз за търговия с акции и влиза на новоизлюпения фондов пазар. „Тогава се създадоха много борси, дори се шегувахме, че борсите са повече от акциите - казва Колчев. - Този пазар беше далеч по-интересен и бързо стана основна част от нашия бизнес."

Някъде по това време Колчев преценява, че търговията с валута е твърде рисков бизнес, и започва едно по едно да затваря бюрата си. Така бизнесът на „Елана" се съсредоточава изцяло върху фондовия пазар, който първоначално функционира без регулации и без ясно обозначени правила. Регистрират се много борси, а емитенти са знайни и незнайни компании, включително и емблематичната за онзи период „Ист уест интернешънъл холдинг груп", чийто фалит се превърна в медиен спектакъл, засмуквайки със себе си парите на хиляди акционери. Към цялата тази архаична обстановка се добавя липсата на технологии, писането по тефтери и следенето на екзотични фондови борси като например тогава съществуващата в Каспичан. „Беше абсолютен хаос - казва Колчев. - Можеше да се прави всичко и който искаше да играе по правилата, го правеше, но който не искаше - можеше да прави каквото си иска в рамките на закона, който всъщност липсваше."

Тогава идва 1997 г., която е важна за бизнеса на „Елана" - и не само защото през тази година е приет валутният борд, което слага край на почти фанатичната търговия с валута по бюрата. Тогава започва обединението между организациите, които дотогава функционират като фондови борси. Колчев е един от хората, които лобират за това обединение, както и за създаването на законодателство, което да регулира пазара. „Това е първата по-голяма стъпка, която направихме на финансовите пазари - казва Колчев. - Освен че започнахме да работим на пазара за акции, бяхме и генератор на идеи за пазара."

Една от идеите за пазара е да се предложат акции на държавните компании на борсата и по този начин да се ускори приватизацията. „Елана" е обявена за посредник по първичното публично предлагане на бургаския завод „Елкабел". Компанията е една от първите четири, обявени от държавата за приватизация чрез фондовата борса. „Успях с много зор да убедя бившия вицепремиер Александър Божков, лека му пръст, да подкрепи пазара - разказва Колчев. - Той прегърна идеята и помогна да се обединят борсите. С много трепет направихме проспект, комисията го одобри." Точно тогава на пазара се появява могъщата „Мултигруп", която предлага да изкупи Всички акции на компанията. Така Вместо в сделката да се включат много инвеститори, акциите отиват в ръцете само на една компания - нещо, за което днес Колчев си спомня „донякъде за наше разочарование". „Но в крайна сметка приватизацията беше успешна, държавата получи повече, отколкото очакваше, а като публично дружество компанията се развиваше добре."

Следващите години са белязани от бурно развитие на фондовия пазар. В периода след 2004 г. българската икономика расте бързо, доходите се повишават, което кара все повече дребни инвеститори да обърнат поглед към борсата като източник на доходност. Колчев регистрира управляващо дружество „Елана фонд мениджмънт", за да се възползва от новопоявилия се пазар на взаимни фондове. Първия фонд на компанията Колчев сравнява с бяла лястовица заради първоначалната реакция на клиентите му. „Питаха ни: Вие пирамида ли сте? Ще върнете ли парите? - казва той. - Както се видя, това се превърна в бизнес и вече никой не пита къде са парите."

Надуването на борсовия балон

Една по една едрите български компании започват да излизат на борсата, а „Елана" участва в някои от големите първични публични предлагания на „Монбат", „Девин" и „Енемона". Борсата е във вихъра си и като че ли всеки иска парче от баницата. И защо не? През 2007 г. основният борсов индекс SOFIX скача с 44%, а оборотите на търговия се увеличават почти три пъти. Някои взаимни фондове с рисков профил отчитат доходност от порядъка на 100%, като дори и за балансираните фондове не е проблем да реализират 50% ръст. Но в края на годината Камен Колчев прави изненадващ ход. „Виждайки, че пазарът е прекалено надут, аз излязох публично и казах, че очакваме спад - спомня си Колчев. - И след 10 дни действително пазарът тръгна надолу. Едва ли не ме обвиниха, че аз съм обърнал пазара. Много хора решиха, че сме го манипулирали, а то просто си му беше времето."

През октомври същата година Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, на която Колчев е председател по това време, изпраща писмо до Комисията за финансов надзор. В него браншовото сдружение призовава регулаторът да предприеме мерки, за да ограничи „обезпокоителната тенденция за надценяване на компаниите, търгувани на фондовата борса". Като конкретен пример в писмото е посочено първичното публично предлагане на „Трейс груп холд", което предизвиква небивал интерес на пазара, а заявените за предлагане акции са презаписани фантастичните 1 480 пъти. В интервю за книгата „Българският борсов свят: от първо лице" Колчев си спомня, че предупреждението е станало известно сред инвестиционната общност като „кървавото писмо".

Това писмо се оказва предвестник на задаващата се буря.

През 2008 г. българската борса се срива и е една от най-губещите в света. Инвеститорите разпродават панически и Всички посредници на пазара усещат това („Елана" не прави изключение, Високодоходният фонд на компанията например олеква от 26 на 6 млн. лв. като нетна стойност на активите). „Беше тежка, може би най-тежката, през която сме минали - казва Колчев. - Слава богу, ние бяхме понатрупали тлъстинка през 2007 г. и имаше резерви, откъдето да харчим. Което ни позволи да запазим екипа. Защото алтернативата беше да започнем да се свиваме, но не го допуснахме. Видяхме, че кризата идва, взехме необходимите мерки и оцеляхме."

Това, което Камен Колчев приема като лична мисия, е да говори за проблемите на фондовия пазар.

„Усетихме кризата в цялата й дълбочина, защото пазарът беше оставен да се люшка като лодка в бурята - казва той. - Освен това малката лодка не беше добре управлявана, беше оставена на самотек." Колчев продължава да е един от хората, които критикуват последните няколко правителства за липсата на целенасочена политика спрямо фондовия пазар. И под политика тук се разбира основно възможността да се изкарат дялове от държавни компании на борсата. Донякъде това вече се случи - държавните дялове на електроразпределителните дружества например бяха продадени през борсата. Други обещани стъпки обаче като приватизацията на самия борсов оператор и на Централния депозитар все още не са се случили. „Тук не говорим държавата да налива пари - казва Колчев. - Но със законодателни мерки, с примера на държавата да листне държавна компания, са нещата, които ще „отключат" пазара в България."

Земя, която ражда пари

През 2005 г. докато пазарът се движи нагоре, Колчев основава „Елана фонд за земеделска земя" с идеята да се възползва от ниските цени на земеделските парцели. По това време други фондове, специализирани тясно в покупката на земя, няма, а със средна цена от 170 лв. за декар инвестицията обещава да се изплати добре, стига цените на земята да се повишат. Както се и случва - до края на 2008 г. цената за декар скача над два пъти. Но това е само осреднената цена; в районите с най-плодородни почви цените се покачват много повече. Това превръща „Елана фонд за земеделска земя", преименуван по-късно на „ЕЛАРГ", в една от звездите на борсата. Фондът прави няколко увеличения на капитала, а инвеститорите прииждат, предвкусвайки печалбите от поскъпващите парцели (фондовете за имоти са задължени да изплащат поне 90% от печалбата си като дивиденти). Въпреки че компанията отчита над 40 млн. лв. печалба още през 2007 г., тя идва от преоценка на земите, които притежава. Изплащането на дивиденти обаче остава скромно, а цените на акциите са под натиск. След няколко години на чакане В крайна сметка акционерите поискаха ликвидация на фонда, за да осребрят поскъпналите до 150 млн. лв. земеделски парцели в портфейла му.

Колчев е доволен от постигнатото. „За 6-те години на дейността му [на „Еларг"] акционерите получиха 30% средна годишна доходност, и то в период на икономическа криза - казва Колчев. - Така че това се оказа изключително добра идея, още повече че тя се случи по време на финансовата криза и акционерите вместо да изгубят, спечелиха."

След закриването на „Еларг" Колчев решава да направи още един залог на пазара за земеделска земя. Вместо да купува земя обаче, този път той решава да финансира земеделците, които изкупуват парцели. Така се появява „Елана Агрокредит", която кредитира земеделци, а акционерите печелят от лихвите. Това отново е стъпка в тъмното - по това време този бизнес модел е нов за България, тъй като кредитори на земеделците са основно банките.

Моделът обаче, изглежда, се харесва на инвеститорите. Когато компанията излиза на борсата през 2013 г., тя успява да събере 4.4 млн. лв., привличайки интереса на няколко пенсионни фонда. През 2015-а Колчев повтаря упражнението и „Елана Агрокредит" набира още 14 млн. лв с ново увеличение на капитала.

Възобновяема енергия

Интересът на Камен Колчев към възобновяемата енергия датира още от 2004 г., когато компанията кандидатства в консорциум за управлението на Фонда за енергийна ефективност. Истинският му интерес към сектора обаче идва no-късно, „отново случайно". Докато обикаля из Родопите, той вижда как в съседна Гърция се въртят стотици машини. Дотогава опитът му с турбини се изчерпва с една собствена инвестиция в турбина втора ръка, която продава скоро след като купува. Гледката на въртящите турбини обаче го запалва отново и Колчев се захваща сериозно: започва да прави проекти за изграждането на паркове, купува кули за мерене на вятъра и т.н. Към онзи момент той разполага с два готови проекта, за които търси инвеститори. Междувременно обаче пазарът на възобновяема енергия изгуби блясъка си, след като държавата промени цените на зелената енергия и направи инвестициите В този сектор далеч не толкоВа привлекателни. „Проблемът е, че както и на капиталоВия пазар, и тук липсваше ясна и консистентна държавна политика - каза Колчев. - Затова пазарът се изроди." Независимо от това той казва, че възобновяемите източници са нещо, в което вярва.

От брокер до планински спасител

Камен Колчев не обича да говори за това, което се случва извън офиса му. Резервиран, любител на класическата музика, женен, с три деца, той говори с най-голяма охота за страстта си към планините. Тя може да се проследи до детството му, когато прави преходи с родителите си. По-късно като студент попада в Клуба на пътешественика, където се организират сложни преходи в планините. Тази случайност го среща и със съпругата му Петя Колчева. „Това се превърна в общото ни хоби... Дори сега, когато децата вече учат в различни страни, винаги се събираме веднъж годишно на планина, на ски - казва Колчев, който заедно с жена си изкачва някои от най-високите върхове в света, включително Еверест. Самият Колчев дава дежурства и като планински спасител. Следващата му цел е да завършат т.нар. seven summits - да изкачат най-високите върхове на седемте континента. „Има толкова много интересни места по света, които си струва да се видят. На шега, мерилото ни за „интересно" е да отидем на място, където все още няма McDonalds и Соса Cola.

В стаята за драхми

Преди търговията с акции. Преди първичните публични предлагания Камен Колчев прави първия си удар на пазара. Продавайки... купчина гръцки драхми.

Сделката, за която имам ярък спомен, е и смешна, и тьжна, но освен това показателна за това откъде тръгна пазарът. Тя също показва, че за 25 години, колкото и да мрънкаме, че нищо не се е променило, всъщност сме постигнали много в създаването и развитието на финансовите пазари. Още се занимавахме с валута в първата фирма, когато с нас се свързаха от Петричката банка (тогава имаше и такава), която явно обслужваше митницата на Кулата. Казаха ми, че от години изкупуват банкноти гръцки драхми с огромен дискаунт от курса, но не знаят какво да ги правят и са събрали цяла стая с драхми. Тогава с посредничеството на една от тогавашните банки изкупихме драхмите, закарахме ги в София с два бронирани автомобила, защото не се събраха в един. натоварихме ги на самолета за Виена и там ги конвертирахме. От което спечелихме около 20 хил. долара, което по онова време бяха огромни пари и те се оказаха едва ли не началния капитал, с който започнах „Елана". Всички бяхме доволни от сделката, а най-голям страх брахме, когато бронираните коли минаваха през Кресненското дефиле, защото тогава си бяха разбойнически времена. Но в момента, който самолетът излетя за Виена, се успокоих. Това е сделка, която си спомням с усмивка.

Изтегли статията в сп. Forbes