Камен Колчев, главен изпълнителен директор на ЕЛАНА Финансов Холдинг, за общото между планината и бизнеса, както и особеностите на ръководене на финансови дружества, в интервю за сп. Икономист:
Нееднократно се е случвало журналисти да потърсят Камен Колчев по телефона, но той да отклони обаждането им, защото в момента дава дежурство като спасител на Витоша. Единственото обвинение, отправяно му някога публично, бе от участници на капиталовия пазар за негово изказване като председател на БАЛИП [Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници], че някои от акциите, търгувани на Българската фондова борса, са силно надценени и високата им оценка се поддържа чрез съмнителни практики. Вместо да се ласкае и кичи с титли, той обяснява успехите на холдинга с екипа, който е създал. Правил е докторат в сферата на изкуствения интелект [който не е завършил] и е отклонил предложение за научна кариера в Масачузетския технологичен институт.
Г-н Колчев, мнозина Ви познават като човек, който практикува планинско катерене и освен това сте планински спасител. Кое Ви мотивира да практикувате тези занимания?
- Повечето хора си имат някакви хобита, моето е планината. Планината в най-широкия смисъл на думата. Дали ще е ходене из планината, експедиция до висок връх някъде по света, или каране на ски, самото преживяване в планината за мен е много зареждащо и много мотивиращо. Още от ученическите си години харесвам ходенето в планината и така досега.
Често хората намират аналози или пресечни точки между начина, по който гледат на бизнеса и на хобито си. Как Вие можете да направите аналог между работа и хоби?
- Планината учи на търпение. Там нещата не стават бързо и не могат да се прескачат етапи. Това е полезно и в нашия бизнес, където се иска търпение, иска се да се следи развитието на пазарите, преди да се вземе решение. Трябва да се огледат всички възможности и да се преценят всички фактори, същото, което трябва да се направи и в планината - да се оценят всички опции и всички рискове, преди да се вземе решение. Самото изпълнение на решението също се случва сравнително бавно и поетапно. Ако приложиш това в бизнеса, според мен би било добра философия.
Кои са най-опасните ситуации, в които сте попадали като катерач или като спасител?
- Не се изживявам като катерач. По-скоро обичам да ходя в планината. Включително и във високи планини. В опасни ситуации човек може да изпадне и чисто обективно, без да допусне грешка или без да зависи от него. Това също са фактори, които трябва да се предвидят и оценят като рискове. Трудно ми е да посоча определен момент с кой знае какъв риск. Може би защото доста предпазливо ходя в планините и затова продължавам да ходя, и то с удоволствие. Може би изводът е човек да оценява обективните рискове, които не произтичат от него, и да не изключва решението да се върне понякога, вместо да продължи напред.
Вие сте сред българите, изкачили Еверест. Как подходихте към него и с каква нагласа тръгнахте?
- От една страна, това е завършек на един път, но от друга, е само етап. Завършек, доколкото човек не може да отиде там, без да се подготви психически и умствено. Ти трябва да осъзнаеш мащаба на тази планина, а за да се случи това, трябва, да си минал през по-малки, по-големи и още по-големи планини и накрая да стигнеш до Еверест. С него обаче не свършва нито планинарството, нито любовта ми към планината - ако щете, нашите планини, Алпите, които са само на час полет оттук. Затова Еверест, макар да е най-високият връх, е само етап, а планината продължава да си е там и да е интересна за посещение.
Така и не се чу да се замесите в скандал, или пък лоша дума за Вас. Може ли да посочите нещо, за което сам бихте се разкритикували?
- Никога не е късно да се чуе нещо лошо или човек да стане за резил по един или друг повод. Трески за дялане всеки си има. Аз например съм твърде взискателен, което в някои случаи е прекалено. Да, безспорно това сигурно е полезно за работата, но балансът може би трябва да се промени с времето. От друга страна, като работодател не съм идеален. Поради хобито ми понякога отсъствам от работа за седмица, две, месец. От това екипът не бих казал, че страда, защото е идеално комплектуван, но със сигурност (надявам се) на колегите им е малко по-спокойно, когато съм тук.
Да може един бизнес да се развива без създателя си, не е ли знак, че той е наистина завършен и пълноценен?
- Това е етап, който повечето бизнеси преминават, когато се трансформират от семеен бизнес в корпоративна структура. В „ЕЛАНА" преминахме този етап през 2006 - 2007 година. Моята работа като основен собственик и ръководител на холдинга, в който са тези компании, е да давам насоки за развитие, да помагам за това развитие, а не да се занимавам с оперативното управление на тези дружества. За това има квалифицирани хора, които се справят великолепно. Моята работа е свързана със стратегическото планиране и развитие, контактите, развитието на нови пазари и продукти, а не толкова с оперативната работа. Но това не значи, че съм готов да се пенсионирам. В този смисъл „ЕЛАНА" може да работи и без мен от доста отдавна. От друга страна, си гъделичкам самочувствието, че и аз с нещо мога да съм полезен.
Създадохте бизнеса през 1990 г., какво беше да правите такъв бизнес тогава?
- Беше интересно. Трябваше в личен план да взема съдбовното решение да продължа ли да се занимавам с наука тогава завършвах дисертацията си по изкуствен интелект в БАН, или да започна нещо различно. Избрах различното. Взех това решение още през 1988 година, на един световен конгрес по изкуствен интелект в САЩ, където приеха мой доклад. Отказах на MIT (Масачузетски технологичен институт, бел. ред.) да продължа там. Отказах да емигрирам, но си дадох сметка, че условия да се прави елитна наука в България липсват и аз нямам шансове в тази насока, ако не емигрирам. А не исках да емигрирам и затова реших да изоставя науката, и се захванах с бизнес. Точно тогава (след 1989 г.) се появи и възможността за частна инициатива на финансовите пазари. Като математик си харесах това и с това започнах.
Кога смятате, че организацията, която сте създали, стана еквивалентна и адекватна на някоя съпоставима компания с подобен бизнес на развитите пазари?
- Нашата организация съответства на нашия пазар. Брокерското ни дружество работи на международните пазари, но сме насочени към местни клиенти и сме изградили инфраструктура за това. Нашият пазар е доста недоразвит и по тази причина в „ЕЛАНА" може да не видим звена и отдели, които бихме видели в Лондон. Те просто не ни трябват, макар че организационно и структурно конвергенцията е по-бърза от пазарната. Да се надяваме, че пазарът ще навакса.
Бихте ли желали да благодарите на някого, чиято подкрепа през годините е била определяща?
- На първо място - на семейството ми. За това, че години наред са били пренебрегвани в някаква степен, за да имам възможност да развивам бизнеса. Винаги съм се старал да им отделям максимално внимание, но създаването и развитието на един бизнес не е с работно време от 8 до 5. И разбира се екипът на „ЕЛАНА". Със сигурност има ключови хора в „ЕЛАНА". Това са хората на изпълнително ниво. Но за мен по-важното е, че екипът е хомогенен, компактен и сработен. Това е разковничето за успеха. Не само във финансовия бизнес, а във всеки един бизнес. Успешен бизнес се прави от екипа, не от човека.
Текучеството при Вас е малко. Как привличате и как задържате хората?
- Когато търсим хора, ние оценяваме кандидатите не само по тяхното образование и професионални качества. Аз много държа на човешките качества. Опитвам да създам екип не само от добри професионалисти, но и от добри и качествени хора. Мисля, че до голяма степен съм успял, и това е причината за ниското текучество, което имаме. Важно е хората да се чувстват добре. Да са доволни от това, което правят, и да са доволни от името, за което работят. Да го харесват.
Как се развива един Ваш специалист, след като вече е приет на работа?
- Винаги подкрепяме и стимулираме непрекъснатото обучение на хората. Който иска да учи нещо, винаги сме го подкрепяли, включително и по-дълги, 3-годишни програми. Пазарите се развиват много бързо и познанието за тези пазари се променя. Ако искаме да сме в крак с промените, и хората ни трябва да учат.
Как уволнявате хора?
- Уволнявал съм хора, които са били недостатъчно лоялни. Там подходът е рязък и бърз. Налагало се е да съкратя хора по време на кризата 2008 - 2009 година. Тогава се опитвах да смекча удара върху тях. Зависи по каква причина се освобождава човек.
Един банкер някога ми каза, че във финансовия сектор човек трябва да знае да прави пари. Как гледате на правенето на пари?
- То е средство и цел. Всеки частен бизнес е създаден, за да прави пари, но това не бива да бъде самоцел. Парите са средство за поддържане на начина на живот, но със сигурност не са самоцел. Нееднократно съм правил компромис с приходите с оглед на това дали харесвам клиента, от когото мога да спечеля пари. Специално в „ЕЛАНА" парите не са самоцел, защото моето дълбоко убеждение е, че освен да се правят пари, трябва да се влагат и морал и етика, и това не трябва да се забравя.
Ако някога попаднете в компанията на човек като бащата на Бъд Фокс от филма „Уолстрийт", който не вярва във финансовия сектор, какво ще му кажете?
- Бих опитал да му обясня как работи този сектор и да му покажа, че той е като всяка една индустрия. Когато одиторите или адвокатите предоставят определени услуги и получават пари, те генерират продукт. Така и финансовият сектор генерира продукт, срещу който получава пари под формата на комисиони. Това е много опростенческо определение, но истината е, че много хора, особено в България, не познават и не разбират финансовите услуги. Крайно време е от четвърти клас да започнат да се учат основи на икономиката, наравно с природознанието, защото хората трябва да са готови за реалностите, когато навлязат в живота. На този тип хора бавно и полека обяснявам какво и как се прави, опитвайки да им покажа, че това работи както всяко друго производство и всяка друга индустрия. Трудно е, защото липсва образователна основа и това все повече става социален проблем, защото живеем в свят, в който икономиката движи голяма част от битието ни и трябва да я познаваме и разбираме.
Какво мислите за търговия посредством алгоритми?
- Като човек, който се е занимавал с програмиране и изкуствен интелект още преди 30 години, не смятам, че алгоритмите за търговия са решение. Те предполагат висока ликвидност на пазара, а такава на нашия пазар няма. Също предполагат и високи обеми, които не могат да се покрият от трейдърите. У нас няма причина да се говори за търговия и автоматизация просто защото търговията е твърде малка в България. Още повече, защото алгоритми се прилагат спрямо високооборотни активи като валути и договори, за разлика и по-малко при търговията с акции.
Кризата от 2008 г. ли беше най-голямото предизвикателство?
- Трудно ще кажа кое е най-тежкото, но кризата от 2008-а си беше предизвикателство. Аз очаквах какво ще се случи. Казах го публично и бях упрекнат, че съм разклатил пазара. Предизвикателството при нас дойде не от самата криза. Ние бяхме готови за нея, имахме необходимите планове и резерви. Предизвикателството дойде в стил „перфектната буря", когато едновременно с кризата се случиха събития, които ограничиха нашите приходи от други пазари. Приключихме с управлението на един фонд за управление на земеделска земя, на чиито приходи разчитахме за целия период на кризата, и това ни изправи в не особено приятна ситуация. Преодоляхме я в крайна сметка и продължихме напред.
Какви изводи сте си направили от болезнения опит в бизнеса Ви?
- Човек се учи ежедневно. Повече от грешките. Направили сме си поуките. Основното, което бих казал, е, че човек трябва да планира по-дългосрочно, да отчита повече рискове, отколкото може да си представи, ако иска да е on the safe side.
Рекетирали ли са Ви мутри?
- Не. Мисля, че тъй като не бяхме от „назначените милионери", а започнахме да изграждаме бизнеса си сами и от нулата, още повече че в първите години той беше много малък, останахме под радара на тези хора. Имаше интересна случка от 90-те години. Във Варна, където имахме офис, опитаха да си поискат пари за охрана. Ръководителят на офиса, с когото и до днес сме в много добри отношения, макар да не е с нас, ги извика и им каза: „Шефът много се ядоса". Тогава нямаше Фейсбук, не са имали информация кой кой е, и са решили повече да не ни искат пари. Не сме имали проблеми, защото бяхме много малки.
Политици опитвали ли са да Ви наложат „такса успех"?
- Този пазар е много сложен. Политиците, които се занимават с това, гледат къде има много кеш. Тук такъв няма. Рейдват се бизнеси, които имат много кеш и могат лесно да се завземат и лесно да се управляват. Но финансовият бизнес не е такъв.
Интервюто е публикувано в сп. Икономист на 20 март 2020 г.
