Участниците в конференцията "Бъдещето на капиталовия пазар", организирана на 25 април 2012 г. от Капитал, се обединиха около препоръката към Министерство на финансите Българска фондова борса да бъде продадена максимално бързо на подходящ стратегически инвеститор, без основен критерий да бъде цената, която ще се плати, в името на тласъка за развитие на българския капиталов пазар. "Да се създадат условия за милиони инвестиции е по-добре, отколкото да влязат сега няколко милиона лева повече в бюджета" – посочи Камен Колчев, Председател на СД на ЕЛАНА Финансов Холдинг.
Снимка: Надежда Чипева, Капитал
В панела за "Държавата и капиталовият пазар. Нова надежда за борсата в България" факторите за преодоляване на стагнацията на българския фондов пазар обсъждаха: Камен Колчев (Председател на СД на ЕЛАНА Финансов Холдинг), който модерираше дискусията; Боряна Пенчева (заместник-министър на финансите); Даниела Петкова (Изпълнителен директор на ПОК Доверие), Огнян Донев (Главен изпълнителен директор на Софарма), Васил Големански (Изпълнителен директор на БФБ-София), Димана Ранкова (вече бивш заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност") и Илиян Скарлатов (Изпълнителен директор на KBC Securities).
От страна на правителството Боряна Пенчева заяви, че Министерство на финансите продължава да работи за това България да бъде едно стабилно, предсказуемо и добро място за инвестиции, като се поддържа стабилна финансова и фискална среда. Тя потвърди, че правителството оценява значението на капиталовия пазар като фактор за икономиката и развитието на инвестициите в страната. "Това е малък нисколиквиден пазар, но с голям потенциал за растеж. Затова търсим интеграция с европейските пазари" – допълни Пенчева. "В тази посока ще бъде търсен консултант и стратегически инвеститор за БФБ." Заместник-министърът на финансите се извини, че не може да остане за участие в дискусията с основни участници в капиталовия пазар, но обеща, че всички препоръки ще бъдат отчетени и анализирани, защото успехът в увеличаването на инвестициите е възможен само чрез партньорство с инвестиционните посредници, пенсионните фондове, управляващите дружества и публичните компании.
На въпроса кой би бил идеалният стратегически инвеститор за БФБ, участниците се съгласиха, че най-логичният сценарий е Виенската борса да бъде подходящият купувач, защото т обединява балканските борси и ще й остане да добави само румънския пазар. Преди няколко месеца Министерство на финансите подготви критерии за бъдещите купувачи на българската борса, на които отговарят само най-големите оператори по света като Deutsche Boerse, Лондонската борса, обединението NASDAQ – OMX.
"Да видя БФБ на екраните на чуждите инвеститори ми е мечта" – отбеляза Камен Колчев."Съгласен съм с казаното от Огнян Донев, че "всеки от потенциалните купувачи върши работа", само бързо да се случи приватизацията. За мен Дойче Бьорсе си остава свързана с мечтата. Пазарът ни ще стане видим за света."
Илиян Скарлатов посочи, че само фактът, че чрез приватизацията БФБ ще влезе във всички западни платформи за търговия, ще помогне постепенно за решението на ниската ликвидност, тъй като дори да се правят по малки покупки на акции от инвеститори, предвид мащаба на цялата инвеститорска вселена , те в крайна сметка ще направят обем.
Всеки от участниците в панела изрази своето мнение за излизането от наречения от Камен Колчев "параграф 22" с българския фондов пазар, в който при наличната липса на ликвидност, липсват инвеститори и негативните фактори се подкрепят в омагьосан кръг.
Качеството на компаниите и прозрачността им
Важен момент за непривлекателността на пазара е недостатъчната прозрачност на публичните компании – обърна внимание Даниела Петкова. "Само пет компании имат отчети на английски език, тогава как очакваме чуждестранните инвеститори да прочетат, да проявят интерес?" – отбеляза изпълнителният директор на ПОК Доверие. Тя посочи, че за една чуждестранна компания може да се направи много по-лесно анализ, отколкото за българска поради недостатъчната информация и нежеланието да се обявяват намерения и планове за следващите 3, 6 и 12 месеца – практика, нормална за емитентите на всяка борса.
Илиян Скарлатов се намеси че, че пенсионните фондове са най-големите местни инвеститори и това, че те не правят активни покупки, пречи при отношенията с чуждестранните инвеститори. "Питат ме: защо очакваш ние да повярваме в българските компании, ако вашите инвеститори не вярват", даде пример той. Даниела Петкова посочи, че пространството започва да става малко за мащабите на фондовете. Те виждат проблеми с ниския фрий-флоут на компаниите. От друга страна, има проблем и със законодателната рамка по отношение на ежедневната оценка на активи, която не позволява дългосрочна инвестиция в акции, подходяща за 10-20 години, да бъде оценена по този начин."Вместо да се възползваме от инвестиция в акции, която е 20-годишна и тогава да се оценява, ние се борим всеки ден с оценяване на портфейла" – обясни Петкова.
Камен Колчев заключи, че българските компании са толкова качествени, колкото и румънските, но очевидно е необходимо подобряване на нормативните изисквания за оповестяване на информация, за да има по-голяма прозрачност. Той добави, че в интерес на инвеститорите е необходима и по-широка и по-качествена аналитична информация за компаниите.
Нормативната уредба по отношение на прозрачността на собствеността в публичните компании също трябва да се подобри. "За да е ясно кой бизнес е бял и кой сив, трябва да е ясна собствеността зад офшорните фирми, които трябва да се постигне със законодателствена мярка" – изрази мнение Колчев. Димана Ранкова, в качеството си на представител на КФН, се съгласи, че са необходими промени, с които са се довърши започнатото през 2010 г. , когато са въведени изисквания за разкриване на реален собственик при пенсионните дружества, инвестиционните посредници и управляващите дружества. Но за публичните дружества важи само обявяването на собственост върху дялове от над 5% от капитала.
Васил Големански каза, че тъкмо за решаване на проблема с неизпълнението на изисквания от компании БФБ въведе преди месец сегментацията с цел да отличи добрите компании от непрозрачните. Изпълнителният директор на БФБ отбеляза, че всички участници и институции в пазара трябва да имат известна мисионерска и образователна роля. Той даде пример за избрания подход към публичните компании, които не спазват изискванията за прозрачност , като БФБ организира среща на 7 май 2012 г. за поясняване и образоване във връзка с условията за прозрачност. По този начин преди да се налагат санкции, първо ще бъде предоставено обучение за това какво и как е необходимо.
Огнян Донев допълни, че за да се превърне корпоративното управление във фактор за инвеститорите, освен комисията по корпоративно управление, вече има и индекс на борсата, който отчита поведението на публичните компании в това отношение. Въпросът е доколко той ще влияе върху цената на акцията.
Приватизация на държавни дялове – ЧЕЗ и Е.он в началото или в края на лятото
Заместик-министърът Боряна Пенчева заяви, че Министерство на финансите работи по отношение на увеличаване на държавни дялове за приватизация през борсата и за модерна инфраструктура на капиталови пазар. В тази посока Васил Големански отбеляза, че в началото или в края на лятото ще се проведат публичните предлагания на държавните дялове от ЧЕЗ и Е.он.
Камен Колчев припомни, че по последни изявления вече и за БЕХ се споменава за избор между борсата и продажба на стратегически инвеститор, но се надява, че това е казано по инерция и няма да промени посоката на намеренията.
Относно коментар, че при държавният дял от ЕВН е купен от двама инвеститори и няма широко участие от други, Васил Големански обърна внимание, че е въпрос на предлаганата цена. Според него повечето инвеститори са предложили ниска цена – нереализираните поръчки са били над 25%. "Смятам, че участниците в предлагането не са си направили сметката" – посочи Големански.
Участниците в панела се съгласиха, че малките инвеститори могат да бъдат привлечени от нещо ново и качествено на пазара. Даниела Петкова предложи вариант пенсионните дружества да се листват на борсата, тъй като те със сигурност биха предизвикали интерес.
Бездействие от Комисията по финансов надзор
"Липсва надзор в пазара" – категорично заяви Огнян Донев. "В икономиката ни има конфронтация между белия и сивия бизнес, така че и тук ми липсва независимият арбитър, чиято роля трябва да бъде на Комисията за финансов надзор. Това много демотивира инвеститорите. Неналагането на санкции играе голяма роля за състоянието на пазара. Ако не санкция, дори едно писмо може да има възпитателен ефект" – допълни шефът на Софарма.
Димана Ранкова се съгласи, че ролята на регулацията е да прави разлика между черно и бяло, и че институцията невинаги успява да прави това.
Ранкова подаде оставка като заместник-председател на КФН 4 дни преди конференцията, като тя беше гласувана от Народното събрание на 25 април.
Огнян Донев даде пример как се насърчават манипулациите на пазара: "Има манипулации на пазара. И аз пусках писма до КФН, когато забележех нещо. Но тъй като не видях резултат, накрая им пуснах писмо, че повече няма да изпращам сигнали", заключи изпълнителният директор на Софарма.
В заключение Камен Колчев закри панела, като посочи, че идеите и предложенията ще бъдат събрани и изпратени на Министерство на финансите.
Конференцията продължи с дискусия за "Българските компании, двойните листвания и чуждите инвеститори" с представители на Варшавската фондова борса.
Капитал представи годишната си класация на най-добрите публични компании – Капитал 50.
Наградени са следните компании:
Топ 5 при големи компании – пазарна капитализация над 25 млн. лв.
1. Софарма
2. Химимпорт
3. Монбат
4. Неохим
5. Стара планина холд
Топ 5 при малките компании – пазарна капитализация под 25 млн. лв.
1. Проучване и добив на нефт и газ
2. Соларпро холдинг
3. Агрия груп холдинг
4. Елхим Искра
5. Фазерлес
Класацията е публикувана тук
Снимка: Надежда Чипева, Капитал
Програмата на конференцията:
Какво е бъдещето на българската борса и какви са възможностите пред българските компании за алтернативно финансиране?
Първи дискусионен панел
Държавата и капиталовия пазар. Нова надежда за борсата в България
Каква е стратегията и визията на държавата за капиталовия пазар? Нужна ли е изобщо тя? Оправдани ли са високите очаквания за борсова приватизация на държавните дялове и приватизацията на самата борса? Mогат ли те да дадат тласък на търговията и да привлекат нови инвеститори? Кое ще върне доверието на инвеститорите и публичните компании?
Участници:
Боряна Пенчева, заместник-министър на финансите на България
Огнян Донев, главен изпълнителен директор на Софарма
Васил Големански, изпълнителен директор на Българска фондова борса
Даниела Петкова, изпълнителен директор на ПОК Доверие
Илиян Скарлатов, изпълнителен директор Кей Би Си Секюритис България
Димана Ранкова, заместник-председател, КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност"
Модератор: Камен Колчев, председател на СД, ЕЛАНА финансов холдинг
Втори дискусионен панел
Българските компании и чуждите инвеститори
Решение ли е двойното листване в България и чужбина за набирането на собствен капитал? Какви са общите стъпки за листването в чужбина и специално в Полша? Интересуват ли се инвеститорите на полския капиталов пазар от български ценни книжа?
Участници:
Беата Кацпжик, главен специалист в отдел Развитие на пазара на Варшавската фондова борса
Цезари Пижковски, директор корпоративно и инвестиционно банкиране УниКредит Полша
Здравка Угринова, партньор, кантора Джингов, Гугински, Кючуков и Величков
Ришард Мантеуфел, Baker & McKenzie
Модератор: Татяна Пунчева, редактор, Капитал
Представяне на резултатите от годишната класация "Капитал 50: Най-добрите компании на борсата в България"
