Камен Колчев: Когато имаш кауза, не чакаш другите да ти поднасят резултатите

Камен Колчев, Председател на Съвета на директорите на ЕЛАНА Финансов Холдинг, в интервю за специалното издание на сп. Мениджър - „Приносът на милионерите“.

Г-н Колчев, с какво се различава поемането на бизнес рискове днес и през 1991 г., когато учредявате първото дружество за търговия на финансовите пазари?

Разликата с 90-те години е огромна. Днес основно се справяме с рисковете, които идват от създаването и развиването на бизнес, докато през 1991 г. пред нас стояха политически, геополитически и много други рискове. Ние нямахме изградена държавност - като структури, като система. Нямаше съдебна система и закони. Правенето на бизнес беше като хазарт. Така че сега рисковете са коренно различни. Каквото и да си говорим, колкото и да сме недоволни от направените реформи, в момента живеем в една България, която е много различна от времето през 90-те. Сега имаме правила. Как ги спазваме и доколко ги уважаваме – това е друг основен проблем. Но пред нас стоят повече рискове, свързани с пазара и начина, по който правим бизнеса си, колко качествено го правим. И това са нормалните рискове, които всеки един бизнес носи.

Вече можем да кажем, че преходът в България приключи и оттук нататък ние трябва да се развиваме като нормална пазарна икономика. Основното е да спазваме правилата и закона. И да се стараем да използваме възможностите си, за да се развиваме по-добре.

Как се промени с годините бизнес сферата, в които оперирате?

България се промени много през последните 30 години и това неминуемо промени и условията, в които оперираме. Колкото до сферата на дейност - това е нещо постоянно, и не бива да се променя с конюнктурата. Ние винаги сме работили само в сферата на финансите. Не сме се занимавали, да речем, първо със захар, после със строителство, или с нещо друго.

В началото се занимавахме основно с валутна търговия, докато сега бизнесът с валутна търговия вече е на друго ниво - предлагаме достъп до всички финансови пазари по света. Вече има и развит борсов пазар в нашата страна. България се интегрира в глобалната финансова система и след влизането в ЕС работим като всяка европейска компания. Финансовите пазари се развиха и по посока на услугите, свързани с осигуряване на финансиране и управление на активи. Те са голяма част от нашия бизнес.

Макар и все още да не е широко познат, пазарът на взаимни фондове расте с постоянно темпо. Нашият фонд мениджър управлява вече активи за над 120 млн. лв. Още преди да влезе законовата рамка и лицензирането на дружества във фондовата индустрия, за които работихме усилено, ние в продължение на няколко години бяхме изпробвали принципа на взаимните фондове, защото управлявахме инвестиционни портфейли с различен риск и валути, в които се включиха много на брой малки инвеститори. Така че когато правилата влязоха в сила, ние вече ги бяхме практикували. И до днес поддържаме фондове с различни рискови профили и основни валути.

Консултантският бизнес, свързан с европейските програми, също се зароди на база на опита с консултиране и управление на проекти, но вече в обстоятелствата на предприсъединителния процес на България. Тогава имаше много малко специалисти по европейски и международни проекти, а и самата администрация нямаше идея от това. Сега кандидатстването за грантове и управлението на европейски проекти е на съвсем различно ниво от началото на 21ви век – както по отношение на ролята и професионализма на консултанта, така и с експертността на администрацията.

Какъв е Вашият бизнес модел - като работодател, партньор, предприемач?

Винаги съм се стремял да градя дългосрочни отношения - с колегите си в екипа, с партньорите и клиентите ни и като подход при всеки проект. Съсредоточавам се върху това как да се създаде поминък, който може да носи стойност за години напред, а не върху еднократни сделки, колкото и интересни да са те.

Що се отнася до структурния модел на бизнеса, започнахме като семеен тип фирма - там всички са приятели и съмишленици. С растежа фирмата се промени и не можеше да остане семеен тип. Това е естественият път. Настъпва етап, в който фирмата трябва да премине към корпоративна структура. Това е болезнена стъпка за всеки един бизнес, но колкото по-навреме се предприеме, толкова по-добре. Това е Рубикон, който всеки разрастващ се бизнес трябва да премине, за да стане устойчив.

Какъв е приносът на Вашия бизнес успех за социално-икономическата обстановка в България?

Нашият бизнес е консултантски и ние работим с малки екипи, не можем да се сравняваме като капацитет и принос в БВП с индустрията, макар компаниите ни да работят за най-големите предприятия в индустрията. Можем да отбележим ролята си в развитието на небанковия финансов сектор и създаването на капиталовия пазар в страната. Нашата компания направи първите стъпки в представянето на нови инструменти на пазара – направихме първото първично публично предлагане, структурирахме първата корпоративна облигационна емисия, първият взаимен фонд, първото дружество за инвестиции в земеделска земя. Не е лесна ролята на този, който пробва пръв и утъпква пътеката, но пък опитът и експертизата, която придобиваш в тези инициативи са несравними. Мога да добавя, че инвестиционният ни посредник е представил на борсата за листване първата индустриална компания, най-голямата българска ИТ компания и др. Набраният капитал, който беше използван за експанзията на тяхното развитие неминуемо оказва своя ефект върху икономиката. И ако това са косвени примери, то консултантският бизнес по европейски програми на ЕЛАНА Инвестмънт много по-директно въздейства с разработването на инвестиционните проекти на компании за кандидатстване за грантове и друг вид финансиране. В резултат на тяхната работа за последните 20 години, над 600 млн. лв. са били инвестирани в разрастването на малкия и средния бизнес.

Кои са важните за Вас каузи?

За мен всяка инициатива, която е свързана с реализация на специфичен български потенциал, е от значение и е кауза, защото води до дългосрочното подобряване на живота ни. Идеите ги има, необходима е реализация. А България има нужда най-вече от ред. Ние имаме закони, но не ги спазваме. Имаме хубава природа, но не я пазим. Имаме добри дадености за бизнес, но не ги използваме, както трябва. Имаме всичко необходимо като даденост за добро развитие, но просто не го ползваме пълноценно. Според мен най-важното е да се научим да спазваме правила.

Доколко е важно бизнес лидерът да е лидер и в инициативите, които създава или подпомага, и в каузите, които подкрепя?

Когато имаш кауза, не можеш да чакаш някой друг да ти поднесе резултатите. Тук бих отбелязал колко е важно структурирането и развитието на саморегулация в секторите, в които бизнесите работят. За мен капиталовият пазар в личен план е кауза и винаги съм работил за развитието му, както и сега продължавам да правя това. Във всички бизнеси на компанията сме се опитвали да сме инициатори на обединяване на гилдиите в името на решаването на общите проблеми и издърпването на пазарната среда с няколко крачки напред. Бяхме двигател за създаването на асоциацията на инвестиционните посредници и на управляващите дружества, после на асоциацията на консултантите по европейски програми, на собствениците на земеделски земи също. С колегите от екипа ми постоянно участваме активно в инициативите на организациите на гилдиите. Какви резултати може да даде обединяването на усилията на един сектор може да се види както по промените в капиталовия пазар, които се случиха само за две години, откакто се събрахме всички и създадохме стратегията а развитието му, така и при европейските фондове за бизнеса – където асоциацията на консултантите за 10 години постигна изключителни подобрения в достъпа до еврофинансирането като процедури, документация и дори ниво на експертност в администрацията.

Кога успехът трябва да бъде споделян?

Успехът винаги е споделен. Никой не може да успее в бизнеса абсолютно сам. Екипният успех вдъхновява хората да се развиват. ЕЛАНА е дала не един и двама от топ кадрите във финансовата система в държавата и продължава да ги дава. В крайна сметка, смятам, че колкото и да боли, когато се разделяш с някои от най-добрите си колеги, които ни напускат за да растат в кариерата, то е като данък към обществото. Мисля си, че въпреки бързината в създаване и трансформиране на бизнес при днешните технологии, във всяко ново поколение предприемачи ще има такива, които ще търсят ключа към дългосрочната бизнес идея.

Как се разви през годините лидерският Ви подход спрямо хората, с които работите?

Естествено, че без екипна работа не може да се постигне нищо. Имам късмета моят мениджърски екип да е от хора, които израснаха постепенно в групата ЕЛАНА. Вътрешно насърчаваме иновативната инициатива чрез различни форми на работа и реализация на идеи.

Промени ли се отношението към парите през годините? Дефиниция за богатство.

Не мисля, че се е променило. Парите са средство и винаги са били такова в моето съзнание. Средство за развиване на бизнес, за по-добър живот. Никога не са били самоцел и не трябва да бъдат.

Дефиниция за богатство?

Богатство за мен винаги е била възможността да си свободен - в решенията си, във времето си, да можеш да се опитваш да реализираш мечтите си.

Какво си купихте с първите спечелени пари?

Първите спечелени пари реинвестирах в бизнеса. Бизнесът трябва да се развива, а аз не бях от богоизбраните, които можеха да вземат милиони назаем или да ги получат наготово като подарък. Едва години по-късно направих първата си сериозна лична инвестиция - това е къщата, която построих за семейството си преди 20 години, и в която живеем и в момента.

Защо избрахте да развивате себе си и бизнесите си в България?

Когато през 1988 г. готвех дисертацията си по изкуствен интелект, мой доклад беше приет на световната конференция в Детройт и тогава получих директна покана от MIT (Massachusetts Institute of Technology) да остана да работя при тях. Тогава реших, че България е моето място. И тогава вътрешно се разделих с изкуствения интелект, защото нямаше шансове да го развивам и да направя нещо сериозно в онези години в България. Почти случайно влязох във финансите – тогава настъпиха промените, разрешиха се първите частни финансови дейности. Никога не съм съжалявал за решението си. По отношение на бизнеса смятам, че в България както преди, така и сега има много повече възможности за развитие, отколкото в развитите икономики. Нашата среда все още не е толкова наситена. За младите тук сега има повече шансове за кариерно развитие, отколкото в по-развитите страни. Вярно е, че ги има негативите, че не ни е подредено, но всяко решение има положителни и отрицателни страни. Смятам, че в решението да остана в България има повече плюсове.

Информация за изданието на сп. Мениджър - „Приносът на милионерите“