Пазарите обичат сигурността, a парите бягат от неизвестното. Полярният образ на Доналд Тръмп обединява и двете противоположности. За своите избиратели той е сигурният избор, но за търговските партньори на САЩ Тръмп крие сериозни рискове. Затова категоричната победа на Републиканците мигновено доведe до оптимизация и релокация на инвестиционните портфейли. Бъдещата власт в САЩ заяви своите намерения „да направи Америка отново велика“ чрез реиндустриализация на икономиката и подкрепа на бизнеса със сериозни данъчни облекчения. Категорични бяха и обещанията за нови мита и за увеличаването на вече съществуващите такива. Финансовите пазари реагираха мигновено в очакване на растеж на щатската икономика в една проинфлационна среда. Затова и индексите в САЩ реагираха възходящо на изборните резултати, а доходността по щатските облигации временно се покачи.
По-песимистични са прогнозите за развитието на световната икономика. И особено на нашия континент. Европа е сред най-големите търговски партньори на САЩ. Между двете страни на Атлантика се разменят близо 1.5 трилион евро годишно по последни данни за 2023 г. Ако Тръмп наложи универсално мито за вноса на европейски стоки в диапазона между 10% и 20%, това означава сериозна спирачка на и без това вървящата по инерция европейска икономика.
Кои европейски държави и сектори ще бъдат най-силно засегнати?
Европа е изправена пред важно дългосрочно предизвикателство - как да финансира социалните разходи за застаряващото си население и при това в условията на скромен икономически растеж. В същото време от своята предизборна трибуна Тръмп многократно споменаваше, че неговите любими думи са „любов, религия и мита“. В специфичния си стил, с голяма доза шоу елементи. Тези слова обаче отекват на нашия континент. Особено силно в държави като Германия, Италия и Франция. През 2023 г. Германия води в класацията на най-зависимите икономики от САЩ - и при това с голяма разлика пред втория. Германският износ за Щатите възлиза на 157.7 млрд. евро, според данни на Евростат. На второ и трето място следват Италия и Ирландия с износ, оценен съответно на 67.3 и 51.6 млрд. евро. Тези три страни съставляват 55% от износа на ЕС за САЩ. Челните позиции се допълват от Франция, която е изнесла стоки за 43.9 млрд. евро, както и от Нидерландия, Белгия и Испания.
Износ на европейски стоки към САЩ за 2023 година /в млрд. евро/
Източник: Евростат
Преизбиране на Тръмп ще има икономически последици за Европа. Ще задълбочи търговската несигурност и ще наложи на континента нови финансови тежести. Сред най-засегнатите сектори ще бъдат производството и продажба на:
- медикаменти и фармацефтични продукти;
- химикали;
- индустриални машини;
- автомобили.
Какво означава това за европейските капиталови пазари?
Облагането с мита на стоки между Европа и САЩ има своята предистория. Помним, как през 2018 г. САЩ наложи по-високи мита на вноса на стомана и алуминий от Европа, а през 2019 г. обложи с допълнителни мита европейски стоки на стойност 7,5 млрд. долара. Европейският съюз също взе позиция като митата върху стомана и алуминий бяха последвани от мита върху различни стоки от САЩ. Впоследствие част от тях бяха отменени, като двете страни стигат до някакво споразумение за казуса, който ги е предизвикал поначало. Тръмп 2.0 вече е различна ситуация. Заявката за всеобщ данък от 10% на всички вносни стоки изглежда много по-категорична спрямо спорадичните мита от първия мандат. Ново влошаване на тези отношения би било по-скоро в ущърб на Европейския съюз. Търговските потоци между двата блока са значително по-голям процент от европейския БВП, отколкото от американския. Сред най-засегнатите компании от потенциална търговска война ще са немските автомобилни производители. Само германският износ на автомобили за САЩ беше на стойност 23,41 милиарда евро за изминалата година, което съставлява около 15% от общия износ на страната към САЩ. Поредният пирон в ковчега на така харесвани и обичани марки у нас като Mercedes–Benz, BMW, Volkswagen и Porsche.
Докато едни губят, други могат да спечелят...
Спечелилите изборите отвъд океана са на мнение, че САЩ трябва да намали военната подкрепа за Украйна. А Европа да играе по-голяма роля като партньор в НАТО. Вероятно страните в ЕС ще са принудени да харчат повече за отбрана. Даже Тръмп заяви, че не би оказал военна помощ на страни-членки на НАТО, които не покриват обещания минимум от разходи за отбрана от поне 2% от БВП. По-високи разходи за отбрана би означавало допълнителна тежест върху държавните бюджети, които и без това са помрачени от постоянни дефицити и твърде високи дългове.
Тази конюнктура създава предпоставки за попътен вятър в развитието на отбраната в региона. Още повече, че американските компании са вече затрупани с поръчки за години напред. Важни компании от тези сектор са:
- Rheinmetall (RHMG:xetr)
С фокус върху наземни системи като танкове, бронирани машини и боеприпаси, Rheinmetall вероятно ще спечели, ако европейските държави продължат да увеличават бюджетите си за отбрана в отговор на несигурност в подкрепата на САЩ за НАТО при администрация на Тръмп.
- BAE Systems (BA:xlon)
Като основен доставчик на НАТО, BAE Systems може да се възползва от засиленото сътрудничество в Европа и съществуващите партньорства със САЩ, особено в областта на авиацията и киберсигурността.
- Saab (SAABb:xome)
С фокус върху системи за противовъздушна отбрана (като изтребителя Gripen) и подводници, Saab може да стане привлекателна за европейските държави, които търсят разнообразие в доставките и намаляване на зависимостта от американско оборудване.
- Thales (TCFP:xpar)
С експертиза в киберсигурността, авиацията и ракетните системи, Thales може да се възползва от засилени инициативи на Европейския съюз в областта на отбраната, насочени към намаляване на зависимостта от САЩ.
- Leonardo (LDO:xmil)
Leonardo може да спечели от продължаващото европейско сътрудничество в авиацията и електрониката за отбрана, особено с проекти като Eurofighter Typhoon и инициативи на Европейския съюз за космическа отбрана.
Расте вероятността Вашингтон да постигне мир в Украйна, което да доведе до първоначален спад на цените на акциите на тези и други европейските отбранителни компании. Но в дългосрочен план, Европа ще има все по-голяма нужда от самостоятелна отбрана. А това означава повече инвестиции във въоръжения и в индустрията, която ги произвежда.