Да оставиш парите си да ги управлява друг - това не се прави с лека ръка. Немалко хора следват поговорката „На вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата“. Когато нямаш доказателства дали да се довериш, и не си типът човек, който се осланя сляпо на другите, предпочиташ да си „чупиш главата“ сам дори и с най-трудните теми.
Освен че взаимните фондове са още недостатъчно познати в нашата страна, още по-скрита и тайнствена е фигурата на инвестиционния мениджър - този, който управлява портфейлите от финансови инструменти на фондовете - това, в което се превръщат парите, които влагат хората. Представата за тази фигура в повечето случаи идва от американските филми - костюмари с пури, които правят главно много пари за себе си. Изобщо „Вълкът от Уолстрийт“. Може всички да му се възхищават, но кой ще довери сляпо парите си на него?!
Фонд мениджърите в България
Откога има инвестиционни мениджъри в България и те „вълци“ ли са? Местната фондова индустрия съществува официално от 2002 г. Има хора с опит още отпреди това, но тогава нямаше законова основа и регулация на дейността, както и достъп до актуалното образование и сертификация. За да управляваш фонд, освен необходимото финансово образование, трябва да се явиш на изпит пред Комисията за финансов надзор и да вземеш лиценз за инвестиционен консултант. В допълнение, професионалистите минават и през тежките процедури и изпити за сертификация CFA – сертифициран финансов аналитик. Ако трябва да сравним опита на българските професионалисти с Уорън Бъфет – е, да, легендарният инвестиционен мениджър има 64 години опит. Но интересното е, че на българските портфолио мениджъри се случи само за близо 20 години да преживеят резки скокове нагоре и надолу повече от веднъж. Това е много важно за формиране на реалния професионалист.
За да получите представа какво прави един мениджър на фондове, ще Ви предоставим тази възможност от първо лице чрез срещата с Ивайло Пенев, CFA, MBA, ръководител „Управление на активи“ и член на Съвета на директорите на ЕЛАНА Фонд Мениджмънт. Той е с 19 години професионален опит на финансовите пазари, като се гмурва в отговорностите на инвестиционен мениджър на фонд точно в навечерието на голямата финансова криза, през 2007 г., когато структурира бързо ниско рисков фонд тип паричен пазар, чрез който се приютяват инвестиции от рисковите схеми и те успяват в най-мрачната година не само да не загубят, а дори да имат 8% годишна доходност.
Г-н Пенев, Вие управлявате инвестиции във фондове и индивидуални портфейли на хора от доста години. Как се справяте с високите очаквания на инвеститорите?
Годините в тази професия станаха 13, а във финансите като цяло 19, и над 95% от тях са били свързани с капиталовите пазари. Аз лично не ги приемам като доста, защото при добро здраве и късмет вероятно ми предстоят още поне 30 г. до пенсия, а защо не и повече?
Откъм трупане на опит определено са много. През тях видях бума в началото на 21 век, Глобалната финансова криза от 2008-9 г., отрицателните лихви, кризата, предизвикана от пандемията на SARS-CoV-19, отрицателни цени на петрола. Човек само може да се чуди какво още му предстои, ако първите 2/5 от кариерата му са видели толкова много събития, някои от които немислими допреди да се случат.
В подобна среда очакванията на нашите партньори-инвеститори са наистина високи и е предизвикателство да ги посрещнем адекватно. Успешните за нас фактори са по-тесен контакт и по-добро познаване на хората, които имат желание да развием по-близка връзка помежду си. Така градим доверие, основано на вникване в нуждите на нашите инвеститори и нашите възможности да сме им полезни.
Как минава един Ваш работен ден? Хората се чудят какво работят управляващите фондове.
Работният ден започва в леглото със събуждането и проверка на пристигналите нотификации за движенията от азиатската сесия. Югоизточна Азия е център на световния растеж и е представена в портфейлите на нашите фондове. Всъщност една от най-старите ни инвестиции, която държим близо десетилетие, е във Виетнам. До тръгването към офиса съм прехвърлил и електронната поща, и календара за деня. До около 10:30 в кабинета ми е тихо. С колегата, с който го споделяме, се подготвяме за важните неща от деня и си „събираме мислите“ на базата на актуалната информация. Обикновено, ако имам срещи, са в строго определен диапазон между 11 и 12:30 ч., по-рядко следобед. Времето след обяда е коренно различно. Започват дискусии по важни теми и събития за настоящите и потенциални инвестиции. Периодът от 14:00 до 15:30 обикновено е заделен за този brainstorming. Правим кратка пауза за новините от САЩ в 15:30 ч. и до началото на щатската сесия в 16:30 ч. сме отново на вълна дискусии и анализи. Щатите са най-големият пазар в света, ние сме и един от малкото местни фонд мениджъри с доларов фонд, насочен към този пазар (ЕЛАНА Балансиран USD Фонд) и затова пазарът е важен за нас. Обикновено след отварянето на борсите в САЩ правим някои сделки на този пазар и към края на европейската сесия правим и сделките в Европа, ако не сме ги направили по-рано през деня. Откриващите и закриващи аукциони на международните борси са моментите с най-висока ликвидност.
Обичайно работният ни ден приключва към 18:30 ч., но в следващите часове до затварянето на пазара в САЩ в 23:00 ч. чат приложенията се използват усилено – споделяме новини, анализи и идеи.
Различава ли се работата в криза за разлика от спокойни времена?
Определено кризисните дни са различни от нормалните. При криза се работи в режим на предпазване на инвестициите и набавяне на ликвидни средства, докато в нормални времена се търсят възможности за инвестиции. Комуникацията с клиенти също е различна. Човешката психология е такава, че загубите и негативните емоции оставят много по-трайна следа от печалбите и позитивните. Разбира се, в подобни моменти се раждат и най-добрите идеи, а опитът, който имам от Глобалната финансова криза, ми помага да минавам през подобни моменти доста по-концентрирано и ефективно.
Кое е най-трудното във Вашата работа?
Ключовите моменти в работата са няколко. На първо място, това са отношенията с клиентите и по-специално - изграждането на работещо партньорство помежду ни. Това включва да комуникираме правилно с какво можем да сме им полезни, и от друга страна - да получим всичката релевантна информация от тях, която ще доведе до пълното разбиране на нуждите им. Когато това се получи, инвестицията и резултатът от нея са това, от което човекът има нужда, и му помага да постигне финансовите си цели. Вторият ключов момент е четенето между редовете на пазарните сигнали. Като човек, който ръководи цялостната дейност по управлението на инвестиции, ролята ми включва и един доста по-широк поглед върху финансовите пазари като цяло. Редица проучвания показват, че 90% от резултата от дадена инвестиция се определя от правилното разпределение между класовете активи (пр. микс между акции и облигации), и едва 10% от конкретните инструменти, в които са вложени парите. Поради тази причина сигналите от движенията на различните класове активи и връзките между тях, са най-ключовият и труден момент в професията ми.
Как вземате решения за инвестиции? Вие сам ли решавате?
Според мен едноличното управление не е най-добрата форма на вземане на решения по редица причини, които са извън предмета на този разговор. Бил съм в една стая с различни хора и съм се чувствал като най-глупавия и усещането е приятно. Да си обграден с умни и можещи хора, които могат да те обогатяват е изключително ценно нещо и се старая при изграждането на екипа ми, особено за важните позиции, да търся хора, които допълват общите качества и умения от една страна, а от друга - на които мога да оставя всичко и да изляза в дълга отпуска, без да се притеснявам, че ще има проблеми. В този ред на мисли болшинството от решения се вземат с консенсус и на база на цифри и факти. При разногласия по правило претегляме аргументите на двете страни и или инвестираме в по-малък обем от стандартния, или изчакваме повече яснота. В екстремни случаи използвам правото си на вето или еднолично решение. Такива бяха решенията ни да намалим силно рисковите си инвестиции преди гласуването за Брексит и в края на февруари тази година, когато пламнаха огнищата на SARS-CoV-19 в Италия.
За кого са подходящи взаимните фондове - какво показват наблюденията от опита Ви?
Взаимните фондове с всичките им разновидности (активни, пасивни и др.) са прекрасен инструмент за съхранение на спестяванията и инвестиране. Почти няма инвеститор или стратегия, която да не може да се пресъздаде адекватно с взаимен фонд. Това значи и че почти няма инвеститор, за който този инструмент да не е подходящ. Като всяка професия, за да се върши качествено, трябва да имаме налице адекватно образование, релевантен опит, и да се отдели достатъчно време. Накратко всеки, който няма време и/или познания за финансовите пазари, има лесен и удобен начин да накара спестяванията му работят за него чрез инвестиция в един или повече взаимни фондове.
Ние, българите, трудно се доверяваме в услугите. Поправяме колите си, електрическите уреди, правим ремонти.
Този феномен съществува определено. През последните години проявлението му за радост отслабва. От една страна, за това помага синхронизирането на законодателството ни с това в Европейския съюз. От друга, самите потребители изискват повече качество за трудно спечелените си пари и това е прекрасно. Все още обаче на пазара на инвестиционни фондове оперират много компании или консултанти, които не са лицензирани. Често могат да си позволят лъскави офиси и реклама, тъй като цялата регулаторна тежест и свързаните с нея разходи отсъства. Но те работят в най-добрия случай на ръба на закона. За да управляваш и предлагаш инвестиционни продукти, има редица изисквания, които целят няколко неща. На първо място, фирмата да е с адекватен капитал – и финансов, и човешки, за да управлява фондове и портфейли. На второ място, да подлежи на редица сериозни регулации, които гарантират интересите на инвеститорите – например, избягване на концентрация на инвестиции, избягване на сделки със свързани лица и др. Накрая, но не на последно място, единните регулации в ЕС гарантират, че това, което получава един немски или словенски инвеститор, подлежи на същите регулации и изисквания, на които отговаря и това, което получава българският инвеститор. Нашата индустрия е една от най-силно регулираните. Затова се доверявайте на компании с лиценз от съответните институции – в случая това е Комисия за финансов надзор в България.
Все пак когато се доверяваме за пари е още по-трудно - не Ви ли обвиняват хората, че ще им откраднете парите?
Броят на подобни запитвания вече се брои на пръстите на едната ръка в рамките на една календарна година. Единствено около ситуации като кризата с Корпоративна търговска банка имаше увеличаване. Отговорите на подобни въпроси са ясни и категорични, и са описани в закона. Ще ги преразкажа с прости думи, а ако някой иска да види конкретните разпоредби, с колегите с радост ще го насочим към съответния нормативен акт. На първо място, парите на инвеститорите във взаимен фонд постъпват по сметка на фонда. Той е обособен отделно от компанията, която го управлява, а самата компания освен лиценз за управлението на фондове по принцип, трябва да има и разрешение да създаде и управлява съответния фонд. Тоест самият фонд също подлежи на надзор. Сметките, по които фондът получава пари от инвеститорите са отворени в т.нар. банка попечител или банка депозитар на фонда. Важно е да споменем, че за да изпълнява функции на депозитар (освен обичайната си банкова дейност), банката трябва да е изрично одобрена за това. Това е още едно ниво на контрол извън самите инвестиционни компании. Най-важните функции на банката депозитар са три. Първата е съхранение на всички активи на фонда - т.е. всяка инвестиция на фонда се държи в обособена сметка в самата банка на името на фонда. Т.е. нито парите на инвеститорите, нито финансовите инструменти, са при самата инвестиционна компания. Втората й функция е проверка на правилното изчисляване на стойността на инвестициите на фонда и дали се инвестира съгласно политиката на фонда. Третата е извършване на разплащанията на фонда, след като се увери, че изходящите парични потоци отиват където трябва. Накрая, но не на последно място, при проблеми с банката, в закона е записано, че активите на фондовете не попадат в масата на несъстоятелност на банката. Т.е. ако банката фалира, всички книжа и пари на фондове, които се съхраняват при нея, остават непокътнати. Това са няколко нива на много сериозна защита за инвеститорите.
Защо, според Вас, Ви се доверяват толкова много инвеститори?
Ще започна с това, че за съжаление, инвеститорите в България все още не са толкова много, колкото ни се иска. Размерът на вложенията в капиталовите пазари е силно зависим от богатството на населението. Това е логично – човек първо задоволява първичните си потребности като храна, здраве, подслон и след това мисли за други неща. За радост в България стандартът на живот расте бързо, но все още е далеч от средно европейското ниво. Според наши сметки на база на различни проучвания, реалистично 35-50,000 души в страната имат инвестиция във взаимен фонд, което е под 1% от населението, и под половин от активното население. Преобладава и мнението, че за инвестиции са нужни много средства. През последните години обаче все повече хора се убеждават в предимствата на тази форма на съхранение и увеличаване на богатството и осъзнават, че могат да започнат да инвестират с по 50 лв. на месец – това е минималната сума при нашите спестовни планове. Накрая, но не на последно място, ЕЛАНА Фонд Мениджмънт се утвърди като успешен и надежден партньор, който години наред е сред най-големите компании в управлението на фондове в страната, и е най-голямото независимо дружество (не е част от банкова група, застрахователна група или в група с пенсионен фонд) в тази сфера в страната. Доказват го и 32 национални и международни награди, които никоя друга компания в сектора не е получила за последните 18 години.
Имате ли въпроси за взаимните фондове и кое е подходящо за Вас?
Заявете безплатна финансова консултация на:
Тел. 02/ 81 000 70
e-mail: spesti@elana.net
Онлайн чата на сайта!
.jpg)
 (1).jpg)
 (1).jpg)
