Т. Каунджиев: юли даде смесени сигнали за икономиката и пазарите

Юли беше сравнително добър месец за пазарите на акции, но зад спокойния на пръв поглед резултат се криеха значителни движения между отделните пазари и инвестиционни сектори. От една страна, силният ръст на корпоративните печалби и продължаващите инвестиции в изкуствен интелект поддържаха апетита към риск, а от друга, възобновеното напрежение в Близкия изток, по-високите цени на енергията и несигурността около паричната политика поставиха под натиск оценките на редица активи. След силното представяне на акциите през второто тримесечие пазарът влезе в юли с вече значително повишени оценки и по-високи очаквания към корпоративните резултати. Основната подкрепа дойде от силните резултати на големите технологични компании и продължаващите инвестиции в изкуствен интелект. В същото време обаче по-високите цени на петрола и напрежението около Иран увеличиха опасенията, че инфлацията може отново да се ускори.

Основният макроикономически тренд през юли беше определен от комбинацията между устойчиво вътрешно търсене и постепенно охлаждане на американската икономика. Предварителните данни на американското Министерство на търговията показаха, че реалният БВП на САЩ е нараснал с 1.5% на годишна база през второто тримесечие, спрямо 2.1% през първото. Забавянето обаче до голяма степен беше свързано с увеличението на вноса и по-широкия търговски дефицит, докато вътрешното търсене остана значително по-устойчиво. Особено впечатление направиха инвестициите в оборудване, свързано с изкуствения интелект, които продължиха да растат с двуцифрен темп. Така пазарите се оказаха в ситуация, при която икономическият растеж се забавя, но корпоративният сектор продължава да инвестира агресивно. Именно тази комбинация обяснява голяма част от устойчивостта на пазарите на акции, въпреки геополитическите рискове и по-високите лихвени проценти.

През юли Федералният резерв запази основния лихвен процент в диапазона 3.50–3.75%, но решението беше необичайно разнопосочно – трима от дванадесетте членове с право на глас предпочетоха увеличение с 25 базисни пункта. Самият Федерален резерв посочи, че икономическата активност продължава да се разширява с устойчив темп, но инфлацията остава над целта от 2%, като сред факторите за ценовия натиск са и шоковете при енергийните цени. Инвеститорите трябваше да балансират между очакванията за постепенно забавяне на икономиката и риска от нов инфлационен импулс, предизвикан от енергията. В резултат на това дългосрочната част на американската крива остана под натиск, като на 29 юли (деня на решението на Фед) доходността по 30-годишните американски държавни облигации достигна 5.244% – най-високо ниво от 2007 г.

В еврозоната Европейската централна банка остави лихвите без промяна (депозитно улеснение 2.25%, основни операции по рефинансиране 2.40% и пределно кредитно улеснение 2.65%), но също постави акцент върху рисковете от енергийния шок и неговите вторични ефекти върху инфлацията. Решението беше придружено от ясно послание, че бъдещите действия ще зависят от постъпващите икономически данни - основно за нивата на инфлация и безработица. По този начин юли затвърди една от основните характеристики на текущия пазарен цикъл: централните банки вече не могат да разчитат единствено на забавянето на икономиката като аргумент за по-ниски лихви, тъй като геополитическите и енергийните шокове могат отново да ускорят инфлацията. Това развитие е особено важно за финансовите пазари, тъй като шокът вече не се разглежда само като геополитически риск, а и като потенциален инфлационен шок, който може да ограничи възможностите на централните банки за понижаване на лихвените проценти.

При стоките юли беше доминиран от петрола и геополитическия риск. Геополитическата ситуация остана съществен източник на силни колебания в цените. През юли напрежението около Иран и стратегическия проток Ормуз отново се засили, което доведе до значително повишаване на рисковата премия в цената на петрола. След силния спад през юни, когато временното успокояване на конфликта между САЩ и Иран доведе до възстановяване на очакванията за нормализиране на доставките, през юли рискът от нови нарушения на транспортните маршрути отново се материализира. Цените достигнаха едномесечен връх при подновени военни действия, като петрол сорт Brent беше близо до 86 долара в средата на юли. В края на юни Иран съобщи за ограничаване на движението на плавателни съдове през протока, през който нормално преминава приблизително една пета от световните доставки на петрол. На фона на всичко това Brent формира повишение от 23% в рамките на юли.

При облигациите юли беше по-скоро месец на изпитание, отколкото на еднозначно възстановяване. Доходността по дългосрочните американски държавни облигации се повиши, а това оказа натиск върху цените на облигациите с по-дълъг матуритет. Основните причини бяха комбинация от висока фискална несигурност, инфлационния риск от по-високите цени на енергията и неяснотата около бъдещия курс на Федералния резерв. Същевременно текущата доходност на облигациите постепенно се превръща в по-значим източник на общата възвръщаемост. Това е съществена промяна спрямо периода на изключително ниски лихви. При стабилизиране на инфлацията и последващо понижаване на лихвените проценти облигациите могат да получат подкрепа не само от текущия купонен доход, но и от капиталови печалби вследствие на спад в доходността.

Юли 2026 г. показа, че пазарният цикъл навлиза във фаза, в която макроикономическите и геополитическите фактори отново имат по-голямо значение за оценките. Глобалните акции останаха устойчиви, като MSCI World приключи месеца с положителна доходност от 0.46% в доларова деноминация, но зад този резултат стояха значителни ротации между сектори и стилове. Едновременно с това високите инвестиции в изкуствен интелект продължават да бъдат един от най-силните структурни двигатели на корпоративните печалби, но вече се оценяват и през призмата на необходимата възвръщаемост върху огромния капитал, който технологичните компании влагат в инфраструктура. Това прави пазарите по-чувствителни към разминаване между очаквания и реални резултати.
При облигациите основното предизвикателство остава балансът между забавящия се икономически растеж и риска от повторно ускоряване на инфлацията. При REITs високите дългосрочни лихви ограничават част от потенциала, но структурните тенденции в центровете за данни, инфраструктурата и някои специализирани имотни сегменти остават подкрепящ фактор. При стоките геополитическият риск отново се превърна в ключов ценови двигател, като особено ясно това се прояви при петрола.

В резултат на всичко това диверсификацията между класове активи и активното управление на експозициите придобиват все по-голямо значение. Пазарът продължава да предлага възможности, но вече не толкова чрез пасивното участие в общия възход, а чрез селекция на активи, способни да се представят добре при различни комбинации от растеж, инфлация, лихвени проценти и геополитически риск.