Пазарите през април | Дисциплина в среда на несигурност

Април беше от онези месеци, в които пазарите сякаш сменяха посоката си по няколко пъти на ден. Инвеститорите преминаваха от тревога към облекчение и обратно, а всяка нова икономическа статистика или политическо изказване изглеждаше способно да промени настроението за часове. И точно в подобни периоди се проявява един добре познат човешки инстинкт – желанието да действаме веднага. Да реагираме. Да „направим нещо“.

Но историята на пазарите рядко възнаграждава най-бързата реакция. Много по-често печели способността да се запази яснота, когато около нас има шум. Това беше и основната тема на април.

Геополитическото напрежение в Близкия изток остана водещият фактор за пазарите през месеца. Конфликтът с Иран продължи да поддържа висока несигурност около глобалния растеж, инфлацията и цените на енергията. Петролът остана на повишени нива, а пазарите реагираха чувствително на всяка новина, свързана с възможни прекъсвания на доставките и напрежението около Ормузкия проток.

И все пак, въпреки тревожните заглавия, през април се наблюдаваше известно подобрение в пазарния риск апетит спрямо по-рязката реакция от предходния месец. Щатският долар отслабна, а кредитните спредове при развиващите се пазари започнаха да се свиват. Индексът на облигациите на развиващите се пазари JPM EMBI Global нарасна с 2.5% за месеца, което подсказва, че инвеститорите постепенно започнаха да разграничават краткосрочния шум от по-дългосрочните фундаментални фактори.

Акции

На пазарите на акции основният въпрос продължи да бъде свързан с лихвените проценти и устойчивостта на глобалния растеж. В САЩ икономиката показа известна устойчивост – БВП за първото тримесечие нарасна с 2.0% на годишна база, а трудовият пазар остана стабилен. В Европа обаче растежът остана по-слаб, а индустриалната активност продължи да поражда притеснения. Китай от своя страна запази относително стабилен темп на растеж от 5% на годишна база, което донесе известна подкрепа за настроенията на глобалните пазари.

Инфлацията обаче отново напомни, че битката далеч не е приключила. В САЩ потребителската инфлация се ускори до 3.3% през март спрямо 2.4% месец по-рано, като енергийните цени изиграха ключова роля. Подобни тенденции се наблюдаваха и в Европа. Това естествено доведе до по-предпазлив тон от страна на централните банки. Федералният резерв, Европейската централна банка и Японската централна банка оставиха лихвите без промяна, но сигнализираха, че рисковете пред инфлацията остават високи.

Облигации

При облигациите април беше месец на повишена волатилност. Доходността по 10-годишните американски държавни облигации се повиши до 4.37%, а японските облигации отчетоха още по-рязко движение нагоре след по-„ястребови“ сигнали от страна на Японската централна банка. Това беше още едно напомняне, че пазарите постепенно започват да приемат сценарий, в който лихвите могат да останат по-високи за по-дълго време.

На пазарите на суровини петролът остана чувствителен към всяка геополитическа новина, докато златото продължи да изпълнява ролята си на актив убежище в среда на повишена несигурност. Инвеститорите продължиха внимателно да следят и Китай, където икономическата активност остава ключова за перспективите пред глобалното търсене на суровини.

Междувременно Международният валутен фонд ревизира леко надолу прогнозата си за глобалния растеж, предупреждавайки, че рисковете пред икономиката остават насочени в негативна посока. Основните опасения са свързани с възможно разширяване на конфликта в Близкия изток, засилване на геополитическата фрагментация и по-продължителен инфлационен натиск. Въпреки това развиващите се пазари продължават да се очаква да растат значително по-бързо от развитите икономики.

Интересното е, че паралелно с всички тези рискове продължава да се оформя и една по-дългосрочна тенденция – постепенното „пренареждане“ на глобалната икономика. Нови търговски споразумения, пренасочване на вериги на доставки и опити за намаляване на зависимостите между отделни икономически блокове започват все по-ясно да променят глобалната инвестиционна карта.

Най-важните изводи

И може би именно тук се крие по-важният извод от април.

Несигурността на финансовите пазари не е изключение или временно отклонение. Тя е постоянна част от средата, в която инвеститорите взимат решения. А онова, което отличава успешните дългосрочни инвеститори, рядко е способността им да предвиждат всяко събитие предварително. Много по-често това е способността им да останат последователни и водени от ясни принципи, докато събитията се развиват около тях.

Диверсификацията, добре премисленото разпределение на активите и дисциплинираното ребалансиране невинаги звучат толкова впечатляващо, колкото смелите прогнози и категоричните пазарни очаквания. Но именно тези „тихи“ принципи многократно са доказвали своята устойчивост във времето.

Интересното е, че подобен подход далеч не се среща само във финансите. Елитните спортисти, изследователите и успешните предприемачи също работят в среда на постоянна несигурност. Това, което им позволява да се представят добре в непредвидими ситуации, не е способността да контролират всяко обстоятелство, а подготовката, системите и навиците, към които се придържат, когато условията станат трудни.

И може би именно това беше едно от най-ценните напомняния на април. В моменти, когато пазарите се движат рязко, заглавията се множат, а прогнозите се конкурират за вниманието ни, естественият инстинкт е да реагираме незабавно. Но опитът показва, че най-ценният отговор в подобни периоди не е скоростта – а яснотата.