Септември бе изключително спокоен месец на световните борсови пазари. Широкият щатски индекс S&P500 се движи в тесни граници от около 3%, а немският DAX30 и MSCI Emerging Markets в рамките на около 5%. На повърхността всичко изглеждаше спокойно, но в дълбините ясно се забелязват някои опасни течения. Може би най-значимото от тях са лихвените проценти по дългосрочните облигации в развитите страни. САЩ, Германия, Великобритания и Япония плащат най-високите лихви по дългосрочния си дълг от 2 десетилетия насам. Опитите на централните им банки за момента не могат да спрат покачването на цената на дълга им, който освен това неспирно расте. В последните седмици дори виждаме ускорение на тази тенденция. По-наблюдателните ни читатели ще си спомнят, че вече обърнахме внимание на факта, че алокациите към дългови книжа в портфейлите на инвеститорите са на екстремно ниски нива, сравними само с големите пикове на акциите от 2000 и 2007 г. Въпросът къде този клас активи ще намери своето дъно ще е един от ключовите в следващите месеци.
Друга скрита тенденция, която виждаме в лидера по покачване за този пазарен цикъл – САЩ, е че над половината от компаниите в S&P500 са под техните 200-дневни средни стойности спрямо едва 30% на върха oт 13 август. Макар до края на тримесечието индексът да остана близо до рекордните си върхове, версията му с равни тегла на всички акции в него е с 5% надолу, Горните две движения вероятно са и причината през последните седмици да имаме едно от 5-те най-големи наливания на пари във фондове на паричен пазар или други подобни близки до кеш инструменти. Казано на прост език, инвеститорите трупат парични средства.
Можем да отбележим и още няколко притеснителни фактора. Волатилността на акциите, често измервана чрез индекса VIX, който е и своеобразен индикатор на страха на пазарите, е на много ниски нива. Това предполага липсата на търсене на защитни стратегии (хеджове) и много ниски очаквания за спад на пазарите. Към микса добавяне, че сме в традиционно слаб момент за рисковите активи и геополитическото напрежение.
Всичко това се случва в среда, в която САЩ и ЕС растат с високи номинални темпове и очакванията за маржовете на бизнесите са подкрепени от еуфорията около изкуствения интелект. Това слага много висока летва пред компаниите и в случай, че те не постигнат тези оптимистични резултати, рискуваме разочаровани инвеститори и разпродажби. Не можем да пропуснем и факта, че дивидентнтата доходност на S&P500 е на най-ниските си исторически нива, като подобен екстремум от малко над 1% е имало последно през август 2000 г. – броени месеци през спукването на Dot com балона.
Трудният въпрос е какво да правим в подобна ситуация. Акциите очевидно не са евтини, а при тези дивидентни доходности, особено в сравнение с доходността на държавните облигации, спокойно можем да кажем, че дори не ни се плаща да поемаме риска, свързан с тях. В същото време облигациите никога не са носели толкова висок доходности за последните две десетилетия, докато алокацията към тях бележи негативен рекорд. От гледната точка на игра срещу стадото, една от сделките може да бъде покупка на облигации. Други недолюбвани сектори са недвижимите имоти и здравеопазването. Като цяло, дефанзивните компании изостават с много и промяна на режима към по-скъп капитал може да ги направи атрактивни. В случай, че вярвате в тази тема, в дефанзивни сектори има много групи подценени компании. С някои от тях внимавайте – новия скок на лихвите и тенденциите да продължат да бъдат увеличавани, не дават добра среда за недвижимите имоти. Комуналните услуги също са чувствителни към по-висока цена на капитала, но това е идеален момент да се анализират в детайли. В същото време енергийния сектор като процент от глобалните индекси е на ниски нива в среда с високи цени на петрола, намалени доставки и дефицити на продуктите му, както и поизтънели стратегически резерви на големите икономики. Това са някои от темите и идеите на международните пазари, върху които мислим за позициониране с наближаването на края на годината.
В България имахме две добри събития за капиталовите пазари през септември. Може би най-успешната родна компания до момента Шели е обект на интерес за придобиване от голяма международна компания, която внесе доброволно търгово предложение за изкупуване на минимум 95% от акциите на Шели. Предложената цена е близо до най-високата, която компанията регистрира на пазарите, и над текущата търгувана цена. Дали придобиването ще е успешно ще узнаем след време, но въпреки изявеното положително становище от самата компания и нейните двама основни акционери, редица по-малки инвеститори са на мнение, че цената е твърде ниска. Развръзката тепърва предстои, но самото предложение е добър атестат за нашия капиталов пазар и поредния, този път най-успешен изход за основателя Димитър Димитров, който има история на създаване, развиване и продажба на компании.
Втората новина беше на тема дългови пазари. В много предизвикателна среда държавата ни пласира успешно нов дълг за над 2 млрд. евро, с което на практика реши финансовите си нужди до края на годината. В същото време информацията за изпълнението на бюджета до момента е позитивна и показва наличието на резерви. Остава да стискаме палци правителството да не се поддаде на натиск за популистки харчове в края на годината, а да реши да реализира по-нисък дефицит от прогнозния. Подобна политика може да се окаже необходимото условие най-после да получим кредитен рейтинг с буква А от големите международни агенции.