Октомври постави пазарите пред няколко изпитания едновременно: конфликтът в Близкия изток се изостри, петролът поскъпна, очакванията за инфлация се повишиха, а инвестициите в изкуствен интелект достигнаха огромен мащаб. Картината обаче беше по-разнородна, отколкото може да се очаква. Технологичните компании и част от развиващите се пазари поевтиняха, докато облигациите на развитите държави поскъпнаха, а европейските акции се задържаха добре. Основният извод за мен е, че инвеститорите не се отказаха от възможностите за растеж, но станаха по-взискателни към цената, която плащат за тях, и по-ясно си дават сметка за риска, който поемат.
Петролът, инфлацията и лихвите
Атаките срещу Саудитска Арабия засилиха опасенията за доставките на енергия и цената на петрола Brent надхвърли 117 долара за барел при около 103 долара месец по-рано. По-скъпата енергия бързо се пренася върху цените на горивата, стоките и услугите. Шокът идва в доста неудобен момент, защото инфлацията вече се ускорява, като през септември нивото и достигна 3,7% в САЩ и 3,8% в Еврозоната. Централните банки на САЩ, Еврозоната и Япония запазиха лихвите без промяна, но това не означава, че периодът на по-високи лихви е приключил, затова не бих разчитал на скорошно понижение като на сигурен сценарий.
Добрата новина е, че икономиките засега издържат. Американската нарасна с 3,4% през третото тримесечие, до голяма степен благодарение на инвестициите в изкуствен интелект, макар безработицата да се повиши до 4,2%. Еврозоната расте бавно, а Китай – с 4,5%, макар и при слабо потребление. Международният валутен фонд дори леко повиши прогнозата си и очаква световната икономика да нарасне с 3,1% през 2026 г.
Акциите: под повърхността се случи важна промяна
Гледайки от високо, може да обобщим, че на глобалните пазари акциите поевтиняха средно с около 1,6%. При развитите пазари спадът беше умерен, а развиващите се пазари загубиха около 8%, най-вече заради технологичните компании в Азия. Инвеститорите започнаха да изтеглят пари от компании, чиято висока оценка се крепи главно на надеждите за бъдещи печалби от изкуствения интелект, и да ги насочват към бизнеси, които печелят стабилно още днес – енергийни компании, производители на стоки от първа необходимост, здравеопазване и комунални услуги. Индексът на компаниите с по-умерени оценки (MSCI World Value) се повиши с 2,7%, а този на компаниите, ценени заради бъдещия си растеж (MSCI World Growth), спадна с 4,2%.
Особено показателно беше положението в САЩ. Индексът S&P 500, в който най-големите технологични компании имат голяма тежест, загуби 0,9%, но същият индекс, изчислен така, че всяка компания да има еднакво влияние, се повиши с 5%. С други думи, слабостта на няколко гиганта прикри доброто представяне на мнозинството. Затова не бих казал, че инвеститорите загубиха доверие в американските компании – по-скоро пазарът започна да прави по-ясна разлика между тях.
Европа заслужава повече внимание
Европейските акции се представиха сравнително добре, подкрепени от по-голямото присъствие на енергийни и защитни компании. Регионът има своите слабости, като по-бавен растеж и зависимост от внос на енергия, но след 2022 г. намали зависимостта си от руския газ и посрещна конфликта с много по-големи газови запаси. Европейските акции са и по-евтини: цената им е средно около 17,6 пъти годишната печалба на компаниите при 25,4 пъти за американския S&P 500. Това не гарантира по-добра доходност, но дава възможност за поскъпване, ако печалбите, за които се очаква ръст от около 12,5% през 2026 г., се окажат устойчиви. Подкрепа могат да дадат разходите за отбрана и инфраструктура, сред които германският фонд от 500 млрд. евро, както и рекордното от 2007 г. насам оживление при сливанията и придобиванията. Политическата и бюджетната несигурност във Франция обаче остава риск, затова гледам на Европа като на възможност за внимателен подбор, а не като на безусловен залог.
Развиващите се пазари: потенциал, но и големи разлики
Спадът при развиващите се пазари беше най-силен в Южна Корея и Тайван, където цели индекси зависят от компаниите, изграждащи инфраструктура за изкуствен интелект. Дългосрочните възможности обаче остават – поръчките за азиатските производители на чипове са високи, а Индия поскъпна благодарение на компаниите за софтуер и IT услуги, което показва, че изкуственият интелект създава шансове не само в производството. В Бразилия неочакваната победа на Лула да Силва на президентските избори предизвика силни разпродажби, но подобни спадове могат да разкрият възможности при стабилни компании с малко дългове и приходи от износ. Разликите между държавите и компаниите са твърде големи, за да гледаме на тези пазари като на едно цяло, и правилният избор тук е по-важен от широкото присъствие.
Облигациите отново показаха ролята си
Когато акциите поевтиняват и несигурността расте, много инвеститори търсят по-сигурни места за парите си, каквито са държавните облигации на развитите страни. Затова те поскъпнаха, а световният облигационен индекс се покачи с около 1,4%. Изключение беше Франция заради собствените ѝ политически и бюджетни проблеми. При облигациите на компании инвеститорите предпочетоха най-надеждните емитенти, а под натиск бяха задлъжнелите фирми, които строят инфраструктура за изкуствен интелект – те влагат огромни суми днес, а приходите ще дойдат едва с времето. Октомври напомни, че облигациите могат да омекотяват колебанията в портфейла, макар това да не е гарантирано.
Възможности и рискове
Виждам възможности в европейските компании заради по-ниските им оценки, в Азия – при полупроводниците и софтуерните услуги, но с предпочитание към компании, които вече генерират пари, а не само обещават растеж, както и при облигациите, които предлагат добър текущ доход, стига длъжникът да е надежден. Рисковете също са ясни. Продължителен енергиен шок би поддържал инфлацията висока и би отложил понижението на лихвите. Огромните разходи за изкуствен интелект тепърва трябва да докажат, че ще се изплатят. Задлъжнелите компании и държави са уязвими при скъпо финансиране, политиката може бързо да промени оценките на цели пазари, а когато ръстът зависи от малко на брой компании, разочарованието при тях може да повлияе непропорционално силно на целия пазар.
Как гледам на перспективите
Не смятам, че октомврийската корекция слага край на положителните перспективи. Икономиките остават устойчиви, а печалбите на компаниите растат, но средата изисква по-внимателен подход. Пазарът възнаграждава бизнеси с устойчиви приходи и разумни оценки, но е много по-критичен към компании, чието бъдеще зависи от скъпо финансиране и все още недоказана възвръщаемост. Затова бих запазил фокуса върху диверсификацията, тоест разпределянето на средствата между различни видове активи, региони, сектори и компании. Именно в такава среда дисциплината, разумната цена и добре разпределеният риск имат най-голямо значение.