Август беше горещо не само навън, но и на дълговите пазари. Дългосрочните лихви продължават стремглавия си път нагоре сваляйки цените на инструментите с фиксиран доход. И колкото по-дългосрочни са облигациите, толкова повече страдат.
В САЩ бенчмарковите 10-годишни книжа доближават нивата от началото на 2025 г., когато затягането на паричната политика беше вече приключило. Отивайки в най-дългия край – 30-годишните американски облигации вече носят доход невиждан от голямата финансова криза насам. Стигна се дори дотам американското финансово министерство да изкупува собствените си облигации за да им повишава цените, нищо че междувременно не спира да емитира все повече нов и нов дълг.
Но това явление не е характерно само за САЩ. Почти същата ситуация се разиграва и в Европа – в еврозоната, а и в Англия дългосрочните лихви гравитират около 20-годишни върхове. Ако отидем на Изток, нещата са още по-драматични. За последно японските държавни ценни са имали такава доходност през 1996 г.! Това са точно 30 години! Да, залогът срещу японските облигации, известен повече от 2 десетилетия като widow maker залог (заради постоянните загуби, които носи), най-накрая се отплаща на достатъчно смелите.
Инфлационният натиск от войната в Иран (а и в Украйна) само усложнява нещата правейки централните банки все по-агресивни. Вече очакванията са Федералният резерв на САЩ да повиши лихвите поне един път до края на годината (ако не и още през септември) и поне още път догодина. А новият гуверньор Кевин Уорш открито изявява желание и за нормализирането на баланса на централната банка, който беше изключително раздут покрай пандемията. Европейската централна банка пък за втори път тази година повиши основната си лихва в първата половина на септември, като очакванията са за поне още веднъж в края на годината.
Докато политиката на централните банки заема основното медийно внимание, тя не може съвсем да обясни случващото се. Да, повишенията на основните лихвени проценти оказват влияние върху дохода на облигации с всякакви срокове, но обикновено, колкото е по-кратък срокът, толкова е по-силен ефектът. А сега наблюдаваме обратната ситуация – доходността по най-дългосрочните книжа расте най-силно, т.е. те стават най-непредпочитани от инвеститорите. Това показва, че основният проблем не е краткотраен, а е структурен и дългосрочен. И тук вече вина нямат централните банки, иначе справедливо обвинявани многократно за безразсъдни политики през последното над десетилетие.
Виновниците са правителствата. След поредна година на икономическа експанзия и висока заетост държавните бюджети продължават да се влошават и на мнозина се струва, че нещата започват да излизат извън контрол. Най-яркият пример са САЩ, където покрай инвестиционния цикъл около изкуствения интелект, икономиката бумти на пълни обороти. Въпреки това обаче тазгодишният бюджетен дефицит ще е малко под 2 трлн. долара или близо 6% от брутния вътрешен продукт. Да се повторя – това е в шеста поредна година на растеж на икономиката, безработица от едва 4% и силен инвестиционен цикъл.
По всички правила на разумната фискална политика в такъв момент държавният бюджет трябва да е на излишък или поне около нулата. Представете си какво ще стане при първите наченки на слабост – дефицити от над 10% от БВП и може би към 50% от приходите в бюджета. И това не важи само за най-голямата икономика. Масово развитите държави затъват все по-дълбоко в дългове. Големи държави като Франция или Великобритания не са много по-назад. Дори германците известни със своята строга финансова дисциплина се пропукаха и започнаха ударно теглене на дългове за военни харчове.
Пазарните участници виждат, че занапред ще се емитира все повече дълг и затова изискват все по-високо възнаграждение, защото някой все пак трябва да го купи този дълг. Нестабилната фискална траектория подкопава доверието и в самите валути, защото исторически инфлацията (но и затягане на коланите) е основният метод за нормализиране на големия дълг. Затова и от пандемията насам златото се представя толкова добре.
По-високите лихви по държавния дълг рано или късно ще се пренесат и в корпоративния свят. Благодарение на доброто икономическо състояние засега това се случва бавно и спредовете (разликата в цената на финансиране на компаниите спрямо държавата) остават много ниски, но това няма да е винаги така. При влошаване на обстановката ще видим допълнителен ръст в цената на капитала, което ще натовари бюджетите на много компании в най-неподходящия момент. Пазарът на държавен дълг е най-големият и най-важният за цялото ценообразуване в икономиката. Проблеми там рискуват да ескалират и заразят всички останали активи и икономически дейности.
Знам, че коментарът ми стана много мрачен, но пък борсовите индекси не показват признаци на тревога. Икономиките растат, държавите теглят дългове и наливат средствата в икономиката. Това обикновено са все хубави неща за акциите и се вижда и по корпоративните отчети. Изобилието отива директно в техните печалби, които растат рекордно за такава зряла фаза на икономическия цикъл. Подобни ръстове в печалбите обикновено се наблюдават само веднага след рецесии.
Всичко това изглежда неподдържимо, но кой може да каже със сигурност? Аз самият веднага ще дам и един контрааргумент срещу досегашните ми писания.
Япония е в постоянен бюджетен дефицит от 1993 г. насам, но си е още там и държавата си фукнционира. Така че не гледайте на коментара като прогноза за предстоящ финансов апокалипсис. По-скоро се надявам да съм Ви привлякъл вниманието към рискове дебнещи под повърхността и потенциалните последици при изплуването им. Дали, кога и как ще стане никой не може да каже със сигурност.
Затова и толкова често обръщаме внимание на важността на диверсификацията, защото така и при най-неочаквания сценарий си гарантираме, че поне част от портфейла ще устои на сътресенията, каквито и да са те.