Цветослав Цачев: Скъпият долар помага на българските стоки

Превалутиране на депозитите в долари означава поемане на висок риск - посочва Цветослав Цачев, ръководител „Анализи“ в ЕЛАНА Трейдинг, в интервю за в. Телеграф.

Еврото поевтиня спрямо долара с около 8% само през последния един месец и с около 25% за последните десет месеца. Ако трябва да обобщим кои най-общо са причините за спада му?

Основната причина за поскъпването на долара е лихвената политика в еврозоната и САЩ. Промяната е съществена и идва най-вече от Федералния резерв на САЩ, където икономиката се съживи и вече се изтеглят стимулите от финансовата система. Предстои и повишаване на лихвите, което вероятно ще стане през третото тримесечие или поне такива са прогнозите на пазара. Безработицата в страната намаля значително, а икономиката расте с отлични темпове, което няма как да не се отрази на валутата. В същото време, Европа е в стагнация и подхожда именно към такива мерки, които преди пет години се прилагаха в САЩ и доведоха до икономически възход. През миналата седмица започна изкупуване на активи от Европейската централна банка с цел да се налеят пари във финансовата система и да се стимулира кредитирането. Освен това ще се облекчат и условията за финансиране от правителства и вероятно от големи корпорации. Очакванията за лихвите са най-важната причина.

Последните прогнози на анализаторите от най-големите банки сочат, че въпросът е не дали, а  кога доларът ще е равен на едно евро. Какво е вашето мнение ?

Значение има не толкова дали и кога ще се достигне до паритет, а колко е голямо движението на валутите през последните няколко месеца. В момента курсът е 1.05 EUR/USD и е много близо до паритет. Разликата отпреди половин година е много голяма и се отразява върху търговията между двата континента. Това означава повече предимство за европейските компании, както на американския пазар, така и по света като цяло. Достигането на паритет ще е просто поредното число с психологическо значение за пазара и може да бъде достигнато още в рамките на една седмица, ако погледнем как се движи курсът напоследък. Но в рамките на следващите няколко месеца ще имаме сериозно отражение върху икономиките, което ще накара пазарните участници да се замислят дали поскъпването на долара не е вече прекомерно.

Ако основната причина за поевтиняването на еврото към момента е всъщност желанието на Европейската централна банка изкуствено да понижи цената му чрез количественото улеснение, докога ще продължи това печатане на ново евро? В какви размери ще бъде това количествено улесняване?

Стимулите не са просто печатане на пари, въпреки че крайният резултат на подобни мерки е именно в ръст на паричното предлагане. Те би трябвало да накарат банките да отпускат повече кредити при ниски лихви. Ефектът е предимно психологически, защото и сега банките имат възможност да кредитират при много ниски нива, но предпочитат да са предпазливи. Със сигурност ще има понижение на доходността на дълговите книжа на много страни от еврозоната, особено „по-рисковите“. Еврото вече падна значително и ще остане под натиск, въпреки че няма да има повторение на този спад в близко бъдеще. Вероятно Европейската централна банка ще запази стимулите, докато няма подобрение в заетостта в Европа. Това ще означава поне една-две години на нулеви лихви. И поне един трилион евро изкупени ценни книжа.

Какви непреки ефекти може да има количественото улесняване за България, като се има предвид, че то е насочено към страните от еврозоната?

Ефектът за България ще бъде косвен. Европейската централна банка няма да купува наши ценни книжа, но подобрението на условията за кредитиране ще се отрази и на нашия дълг. Вероятно не толкова силно, колкото за някои страни от периферията на еврозоната, но може да рефинансираме вътрешен дълг на чуждите пазари при по-добри лихви. Така ще се освободят повече капитали в банковата система, които да бъдат използвани за кредитиране. Реалните ползи обаче ще дойдат от евтиното евро и от подобряването на икономическата активност в ЕС.

Какъв ще е ефектът от продължително поевтиняване на еврото за България, особено след като левът е с фиксиран курс? Кои  стоки може да се очаква да поскъпнат и с колко?

Поскъпването ще обхване стоките, които България внася в долари. Това са всички суровини, петрол, индустриални стоки, машини и оборудване. За потребителя най-значително изменение ще има в електрониката и дрехите, тоест стоките, които се произвеждат в Азия. Ефектът от ръста ще е плавен и вероятно няма да отрази изцяло поскъпването на долара. Конкуренцията ще принуди търговците и производителите да правят отстъпки, а трябва да се има предвид, че и валутите на Китай и Турция също отслабнаха в известна степен. Преди новогодишните намаления нямаше причина за значително поскъпване, но преди Великден вече ще трябва да се попълват стоковите запаси при вече по-висок курс на долара. И е възможно да има осезаемо покачване, въпреки празничните намаления на търговците. Но не очаквам цялото поскъпване на долара да се пренесе и върху цените.

Как ще се отрази тази валутна ситуация на българските фирми и като цяло на икономиката? Дава ли новата ситуация предимство за българските производители? Могат ли от нея да спечелят не само износителите за трети страни, но и тези, които работят с Европа?

Основните ни търговски партньори са страните от ЕС. Нашите индустриални компании ще изнасят повече, когато и техните клиенти започнат да продават повече. Това ще се случи, като освен Германия вече има подобрение в индустрията на Франция. Стимулите и позитивните очаквания за ЕС ще доведат до повече търсене на български стоки, независимо дали ще бъдат изнесени след това. Колкото до пазари като Турция, имаме предимство, но и останалите страни в ЕС също могат да се възползват от това.

Какво ще стане ако се окажем в най-лошата ситуация – доларът да продължи да поскъпва, а в същото време и петролът, който доскоро беше на исторически минимум, също да повиши цената си? Какви са шансовете това наистина да се случи? Каква ще бъде цената на горивата в България до края на годината?

Петролът поевтиня много повече, отколкото еврото. Затова и не усещаме инфлация от горивата у нас. Опасността от внезапното му поскъпване не е съществена, тъй като излишъкът е огромен и ако има ръст на горивата, той ще се дължи на сезонното им поскъпване или на краткосрочните колебания на долара и петрола. Петролът ще остане в границите около 50 долара до края на годината при обичайния излишък през второто тримесечие.

Заслужава ли си в моментната ситуация българските граждани да обръщат спестяванията си от левови и еврови депозити в доларови такива, за да спечелят от евентуалното обезценяване на еврото?

Превалутирането на депозитите означава да се поеме повече риск. Лихвените разлики няма да са съществени, така че да компенсират опасността от загуби на валутния пазар. Едва ли лихвите в САЩ ще се покачат с повече от 2-3% за две години. А в същото време спекулацията с валути е сред най-рисковите финансови операции. Не мога да кажа докъде ще продължи ръстът на долара. Факторите са в подкрепа на щатската валута, но винаги когато се говори за някой финансов инструмент, това е знак за вече прекомерното му движение. По-добър вариант за защита от инфлацията и за търсене на повече доходност е чрез инвестиции в акции, например. Книжата на компании, които ще се повишават при икономическо възстановяване и печелят от поевтиняването на долара, са по-добра възможност. Но само при осъзнаване на поетия риск.

Статията във в. Телеграф