Банките в България са пред нова лихвена реалност след еврозоната

Сега, когато България е член на еврозоната, българските банки могат да пласират свободната си ликвидност на депозитната лихва, която плаща Европейската централна банка (ЕЦБ). В момента тя е 2,50%. Това неминуемо ще накара голяма част от банките, най-вече по-малките, които са по-динамичната част от банковия сектор, да преосмислят лихвената си политика. Тези банки започнаха да предлагат по-високи лихви по депозитите, които са съизмерими както с депозитното улеснение на ЕЦБ, така и с идеята да покриват част от инфлацията. Това коментира Даниел Трифонов, ръководител „Ликвидност и финансови пазари" в tbi bank, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Цветослав Цачев.

 
По-малките банки предлагат повече депозитни продукти и са по-гъвкави, така че хората имат възможност да управляват парите си по-динамично вместо само да стоят в разплащателна сметка, отбеляза Трифонов.

„Парите в банките нарастват значимо, от друга страна, кредитите се увеличават с по-бързи темпове. Притеснително е случващото се на имотния пазар, където в момента има спад на сделките. На този пазар се раздаваха ипотечни кредити със срок от 25-30 години при възможно най-ниските лихви на ниво от 2,45%.“
В Германия лихвите по ипотеките са около 4%, няма как в България кредитирането да е по-безрисково от гледна точка на клиенти и строителство, изтъкна събеседникът.

Ниските лихви по ипотечните кредити в България се дължат на факта, че банковата система в страната е сред най-ликвидните в Европа от гледна точка на ликвидно покритие и ниво на капиталови буфери. Това все още дава предимство на банките да отпускат ипотечни кредити с толкова ниски лихви, обясни Трифонов.

 
Това е големият пазар, за който се борят най-големите, системно важни банки у нас. Те финансират покупката на жилища и това е добре, тъй като хората могат да се сдобият със собствен дом. От друга страна, леко се надува имотен балон, посочи гостът. Според него спадът на броя сделки с имоти ще изчисти пазара и той ще стане по-предвидим.

Хората не осъзнават риска
Хората не си дават сметка за риска от плаващите лихви по ипотечните кредити, счита Трифонов и добави, че освен лихвата потребителите трябва да имат предвид и съпътстващите разходи като обслужване на сметки, застраховки.

„Плаващата лихва е свързана с лихвите по депозитите на големите банки, които в момента клонят към нула. В близките две-три години ще видим отрезвяване на пазара и по-нормални лихвени нива, които ще са свързани с EURIBOR или с друг пазарен индекс, а не с вътрешно определени индекси от големите банки.“
От друга страна, през последните шест месеца лихвите по депозитите в България се покачват с 50 базисни пункта до средно ниво от 1,5%, като обемът на депозитите расте както на месечна, така и на тримесечна база, отбеляза Трифонов.

Според него основните спестители в България са на възраст над 40 години, имат стабилна работа и доходи, от които могат да отделят средства за спестяване. Поради народопсихология и по-ниска финансова грамотност те избират да държат парите си в банкови депозити. По-младото поколение се насочва към търговия с акции и криптовалути, тъй като не разполага с достатъчно доходи, за да отдели за спестявания.

Лихва от 3% ще е новото нормално в Европа
До края на годината остават още две заседания на Европейската централна банка (ЕЦБ), на които тя може би ще реагира с ново покачване на лихвата. Най-късно до края на първото тримесечие на следващата година ще има още едно или две повишения на лихвите до ниво от около 3%, прогнозира събеседникът и добави, че те вероятно ще се задържат на това равнище за известно време преди ЕЦБ да реши да ги свали.

„Лихви над 3% за дълго време ще намалят устойчивостта на икономиката, тъй като за големия бизнес ще бъде трудно да се рефинансира.“
Но дефицитите, които се трупат от европейските държави, трябва да бъдат управлявани чрез политически решения за преструктуриране или съкращаване на разходитие, отбеляза Трифонов.

Според него Франция е големият проблем в Европа, тъй като е втората по големина икономика след Германия, а бюджетният дефицит в страната е висок. Спредовете в доходността на френските и бенчмарковите германски 10-годишни държавни ценни книжа, които се разширяват, и политическата нестабилност може да принудят ЕЦБ да предприеме мерки, отбеляза гостът.

Вижте целия коментар във видеото.