Уинстън Чърчил, министър председател на Великобритания по време на Втората световна война казва: „Песимистът вижда затруднението във всяка възможност, оптимистът вижда възможността във всяко затруднение.“ Броени дни преди България да стане част от Еврозоната ние можем да изберем да бъдем оптимисти или песимисти. И не става въпрос само за приемането на еврото.
На 1 януари 2026 година България официално влиза в еврозоната като двадесет и първи член. Левът, който от 1997 година е закрепен към германската марка, а после към еврото с фиксиран курс 1.95583, ще изчезне като физическа валута. Промяната е много по-дълбока от смяната на банкнотите в портфейла. Защото еврото не е просто валута. Еврото е икономическа парадигма. Това е началото на процес. На избор, който всички ние трябва да направим. И да изискваме от държавата да направи също своя избор.
През последните петнадесет години шест държави от Централна и Източна Европа преминаха по този път преди нас. Естония през 2011. Латвия през 2014. Литва през 2015. Словения през 2007. Словакия през 2009. Хърватия през 2023.
Шест прмера със сходни начални условия:
- малки посткомунистически икономики с относително ниски доходи;
- демографски проблеми;
- слабо развити капиталови пазари.
Но резултатите им се различават значително. В три от шесте държави има осезаеми успехи. Икономиките им се движат към западноевропейските стандарти. Хората инвестират. Капиталовите им пазари се развиват. Другата половина живее в стагнация. Хората продължават да мигрират, депозитите се топят и възможностите бяха пропуснати. Това не се дължи на готовността на институциите.
Всички тези държави изпълняваха критериите по Маастрихт:
- инфлация под контрол;
- бюджетен дефицит в нормата;
- управляем дълг и ниски лихви.
Но примерите ни показаха, че работата тепърва предстои по време на критичните една или две години след приемането. Знаем, че еврото ще промени България. Но въпросът е как ние ще го използваме, за да променим собствената си съдба.
Експериментите в евро лабораторията.
Когато Хърватия прие еврото на 1 януари 2023 година, скептиците бяха много. Страната имаше хронична емиграция - стотици хиляди хървати бяха заминали за Германия, Австрия, Ирландия. Млади, образовани, мобилни. През 2022 г. инфлацията в страната надхвърля 10% и остава доста по-висока от средното за еврозоната. Цените на имотите вървят нагоре. Борсата в Загреб има пазарна капитализация на акциите от около 18 милиарда евро, което за икономика от близо 68 милиарда евро не е голяма стойност в сравнение със световните стандарти. Заплатите са под западноевропейските стандарти - 1000 – 1300 евро заплата не позволява лесно да се абсорбира шокът на инфлацията и на растящите цени на жилищата.
Но за две години картината се променя. Индексът CROBEX, който проследява водещите хърватски компании, се покачва с двадесет и осем процента през 2023 година. Първата година след приемането на еврото. В края на втората натрупаните печалби вече са над шестдесет процента. Чуждестранните инвеститори също са активни и увеличават вложенията си в страната. Но най-значителната промяна идва в демографията. На втората година след приемането хърватите започват да се връщат в страната си. Еврото не спасява икономиката, но създава условията за живот, работа и инвестиции.
На другият полюс е Латвия. Страната прие еврото през 2014 г. с надежди за икономически бум. А вместо това емиграцията се засили. За шест години след приемането на еврото Латвия загуби дванадесет процента от населението си. Не безработните или възрастните, а младите и образованите работещи хора. Заплатите останаха ниски. Капиталовият пазар не се развиваше. Цените на имотите в Рига - стагнираха. Икономиката расте, но бавно и без структурни промени.
Рецепти за успех
Защо двете страни се различават, когато имат такива подобни условия? И двете влязоха в Еврозоната по време на стабилна европейска икономика. Но Хърватия направи болезнени реформи в банковия и пенсионния си сектор преди това, докато Латвия ги отложи. Хърватските институции бяха готови да използват чуждестранния капитал продуктивно, за разлика от Латвия. На капиталовия пазар в Хърватия имаше критична маса от компании, готови да се листват на борсата веднага след еврото. Инвеститорите имаха къде да насочат парите си. Капиталът, който отиде в Латвия, се насочи към имоти и потребителски кредити, а не в производствени инвестиции.
Решаващият фактор беше поведението на хората. Хърватите започнаха масово да прехвърлят пари от банкови депозити към акции още през 2023 г. Откриването на брокерски сметки се увеличи многократно. Хората се възползваха от златния прозорец за година-две, когато местните инвеститори могат да купуват, преди чуждестранният капитал да вдигне сериозно цените. В Латвия нямаше нищо подобно. Депозитите продължиха да привличат парите, които губеха реална стойност заради инфлацията.
Има още един успешен пример: тихият, постепенен успех на Естония. Страната влезе в Еврозоната още през 2011 г. в разгара на дълговата криза. Ужасен момент за инвестиции, но естонците направиха нещо уникално. Развиха цифровата инфраструктура, за да привлекат глобалните таланти. Всеки можеше да регистрира естонска компания за часове, а работещите да получат специална виза. Технологични компании като Skype, Wise и Bolt останаха базирани в Талин, дори след като оценките им скочиха на милиарди. Така Естония задържа не само хората, но и капитала. Когато Skype беше продаден на Microsoft за над 8. 5 милиарда долара, мнозина от служителите на компанията станаха милионери. Тези пари останаха в Естония и навлязоха в следващото поколение стартъпи. Разви се една от най-добрите технологични екосистеми в Европа.
Литва влезе в Еврозоната през 2015 г. и успя да научи уроците на Латвия и Естония.
Направи агресивна данъчна политика за привличане на финтех компании. Вилнюс се превърна в европейски хъб за платежни услуги и блокчейн стартъпи. Заплатите в сектора скочиха, а емиграцията се забави.
Винаги има, към какво да се стремим
България изглежда далеч от тези успешни примери, но нека да останем оптимисти. Дори и междинните случаи, които не са впечатляващ успех, но не са и провал, си струва да бъдат повторени. Словакия и Словения влязоха в Еврозоната с умерени очаквания и получиха сравнително умерени резултати.
- Заплатите бавно се движиха към европейските стандарти.
- Емиграцията продължи, но не се увеличи.
- Капиталовите им пазари останаха малки, но функционални.
Еврото катализира промените
Тези шест примера ни подсказват фундаменталната формула. Еврото е катализатор на промените, а не решение на проблемите. Единната валута създава възможности, но не ги реализира вместо нас. Успехите дойдоха в страните, където хората, бизнесът и институциите направиха правилния избор и активно се възползваха от новите възможности.
.png)
.png)
.png)
.png)
