България стои добре в търговския обмен със САЩ, възможностите за растеж са големи

България стои много добре в търговския обмен със САЩ, а възможностите за растеж са много големи, тъй като част от вноса и износа е свързана с дигитални услуги. Изкуственият интелект и развитието на енергетиката са основните теми що се отнася до вноса от САЩ, а по отношение на износа имаме прекрасни компании в технологичната и иновативната сфера, които са много добре приети извън традиционните сектори. Това каза Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Цветослав Цачев.

 
Но България може да направи още много, за да развие икономическата база със САЩ, не само по отношение на търговията, но и на инвестициите, счита той.

„Важно е страната ни да не бъде само потребител на трансатлантическата икономика, а да затвърждава позицията си на хъб в Югоизточна Европа, тъй като има тези възможности.“
Михайлов обърна особено внимание на развитията в сектора на отбраната и отбеляза, че те ще дадат ефект през следващите години. А т. нар. икономика на изкуствения интелект създава нови възможности за сътрудничество. Според него няма риск от нежелание на българските компании да правят бизнес със САЩ поради митата на президента Доналд Тръмп, тъй като се наблюдава прогресивно увеличаващ се интерес към американския пазар.

 
„Интересът идва както от малки и средни предприятия, така и от големи и установени компании, които изнасят към САЩ и вече обмислят да се позиционират на американския пазар“, отбеляза Михайлов.

В същото време Китай не бива да се изключва като пазар, но компаниите трябва да отчитат рисковете от прекалено отваряне или зависимост от азиатския гигант. „Отсрещната страна би използвала зависимостта на бизнеса в своя угода“, посочи гостът.

Той очаква догодина делът на трансатлантическата икономика да се увеличи, с нарастващи числа за българските компании в нея.

Трансатлантическата икономика се разширява
Трансатлантическата икономика не е само митнически обмен и потоци на стоки, а по-скоро е екосистема между Европа и САЩ, която се изразява в почти 10 трлн. долара оборот, или 6,4 млрд. долара на ден, и 16 млн. работни места, каза Михайлов.

„Обменът на стоки и услуги между двата края на трансатлантическата икономика се задълбочава. Бизнесът гледа на нея като на възможности да продължи да инвестира и да продава своите стоки и услуги.“
Затова според госта е много важно да се намали напрежението и да се повиши предвидимостта в икономиката между САЩ и Европа, така че показателите да продължат да се развиват възходящо.

„САЩ очакват скорост, това е посланието към ЕС и то не е ново. С встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп го видяхме да отправя многократно това послание към съюза“, отбеляза събеседникът. Според него ако Европа може да иновира толкова бързо, колкото САЩ, с мащаба на Китай, тя ще си върне позицията на водеща икономическа сила в света.

„ЕС трябва да разбере, че не може да продължи с регулации и свръхрегулации, този режим трябва да се промени“, счита Михайлов.

Но проблемът с митата продължава да се задълбочава и се търсят механизми за оптимизиране на нивата им, така че да се намали натискът върху крайния потребител. Налозите ограничават намерението на редица компании да инвестират, а други предпочитат да произвеждат в САЩ, което е част от политиката на Тръмп, каза гостът. „Това не означава отлив от Европа, но отваря САЩ като нов пазар“, добави той.

Политиката на Тръмп тласка Европа към Китай
Политиката на Тръмп тласка ЕС към задълбочаване на зависимостта от Китай, счита Михайлов. Но според него съюзът трябва да се стреми не към разкъсване на отношенията със САЩ и задълбочаване на връзките с Китай, а към намаляване на напрежението и задълбочаване на отношенията с Вашингтон.

„САЩ търсят Европа и настояват тя да бъде техният партньор, отношенията между двете страни са дълбоко развити. Китай е непредвидим играч за Стария континент и рисковете с азиатската страна са в пъти по-големи от опасностите, свързани с американската политика. Тези рискове трябва да бъдат оценени“, счита гостът.

„Много е важно компаниите в Европа да развиват веригите си на доставки и да разкъсват зависимостта си от Китай. Сега, поради несигурността около цените на горивата, достъпа до ресурси, включително критични суровини, има опасност този процес да се забави. Рискът е Европа да не пропусне възможностите в тази посока.“
САЩ говорят за икономика на изкуствения интелект, която рядко се споменава в Европа. Въпросът е дали Старият континент е готов за тази икономика, включително от енергийна гледна точка, тъй като изкуственият интелект е голям консуматор на енергия, отбеляза Михайлов. „Тези въпроси трябва да намерят честния си отговор, тъй като някои зелени политики на ЕС може би тласкат в посока на забавяне на развитието или то ще бъде на по-висока цена“, посочи той.

Има ли интерес от европейските компании да се позиционират в САЩ? Какви са последиците за Европа от конфликта в Близкия изток? По-подготвена ли беше Европа за митата на Тръмп от втория му мандат?

Вижте целия разговор във видеото.