В периода след Covid до 2023 г. общата инфлация в България расте по-бързо от цените на услугите, но през 2023-2024 г., с отварянето на икономиката и отминаването на пандемията, ръстът на цените на услугите изпреварва общия индекс на инфлацията и поскъпването на храните. Това съобщи д-р Свилен Колев, заместник-директор на Националния статистически институт (НСИ), в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Цветослав Цачев.
В услугите се включват ресторанти и хотели, услуги по доставка на храна и настаняване, почивки, пътувания, услуги по лична грижа. Те допринасят повече за ускоряването на инфлацията, въпреки че някои от тези групи са с по-ниски тегла в общия индекс от храните, коментира Колев.
Еврото и инфлацията у нас
Според анализ на Европейската централна банка (ЕЦБ) ефектът върху хармонизирания индекс на потребителските цени в България от приемането на еврото е в рамките на 0,3-0,4 процентни пункта. Това е сходно ниво при смяната на валутата в други страни, които са се присъединили по-рано към валутния съюз.
„Това е еднократен ефект, отчетен през януари. Дали ще има ефекти през февруари и март и какви ще са те може да изчисли Евростат по-късно тази година, като отново се прилагат допускания за това какво би било нивото на инфлацията преди и след еврото.“
Оценката на ЕЦБ е по-ниска от тази на НСИ, подготвена преди една година, която сочеше ефект от 0,4-0,5 процентни пункта върху цените на храните, алкохолните и безалкохолните напитки и тютюневите изделия, отбеляза Колев.
Той припомни, че индексът на потребителските цени отбеляза ръст от 0,6% на месечна основа през януари.
През март и април цените на транспорта отбелязват най-голямо увеличение във връзка с конфликта в Близкия изток. Цената на дизеловото гориво само през май се е повишила с 47% на годишна основа, а дизелът е поскъпнал с 26,7% спрямо година по-рано.
Ръстът се пренася и към цените на метана и газа, т.е. горивата в транспорта, както и към транспортните услуги. През март и април поскъпват самолетните билети и услугите, свързани с транспорт, като превоз на товари, куриерски услуги, куриерски пратки, но и транспортът, свързан с придвижването на хората, отбеляза гостът.
Ръстът на заплатите изпреварва производителността
През последните години ръстът на работната заплата изпреварва производителността, като през последните пет години заплатите са нараствали средно с около 15% на година, докато производителността се е повишавала с 2-2,5% през същия период.
Натрупаната инфлация през последните пет години е значително по-ниска от ръста на средната работна заплата, която почти се е удвоила. За последните десет години тя се е увеличила 3,8 пъти – от 380 евро на 1400 евро, сочат данните на НСИ, цитирани от Колев.
Когато към ръста на средната работна заплата се прибави и увеличението на минималната работна заплата, това води до още по-голямо изпреварване на производителността на труда, отбеляза той.
„Икономическият растеж продължава да е около 3% и България е сред първите две или три страни членки на ЕС през последните тримесечия по този показател. Това, наред с ръста на работните заплати, подхранва потреблението, което се оказва двигателят на растежа.“
През последните три години и половина ръстът на заплатите средно за страната, включително в номинално изражение, в обществения сектор е по-бърз от тези в частния сектор. Това е риск, тъй като работната ръка се ориентира според цената на труда и в някои случаи се стига до силен превес на публичните сектори, изтъкна Колев.
За последните три години заплатите в частния и обществения сектор са нараснали 1,5 пъти в номинално изражение, а двата сектора се конкурират помежду си за работна ръка в условията на много ниска безработица от 3,2%.
Какви са тенденциите на имотния пазар в страната? Висок ли е рискът в момента при покупка на имот? Кои са алтернативите на имотите за защита на спестяванията от инфлацията? Ако се сбъднат прогнозите за по-бавен ръст на заплатите през следващите години, кои сектори ще усетят първи последиците от това?
Вижте целия коментар във видеото.
.png)
.png)
.png)
.png)
